Готически роман: Разлика между версии

'''Готически роман''' (още срещан и като ''готски роман''<ref>Богданов, И. ''Енциклопедичен речник на литературните термини''. – София: „Петър Берон“, 1993</ref>) е литературен [[литературен жанр|жанр]], възникнал в средата на [[18 век]] в Англия и претърпял разцвет в началото на 19 век. Готическият роман съчетава елементи на [[ужаси|ужаса]], страшното, свръхестественото, фантастичното и възвишеното с мотиви за семейна/ родова тайна, преследване, драматична любовна връзка, инцестни отношения, двойници, привидения, зловещи съновидения и т.н. Обикновено действието протича във въображаемо средновековно минало или в католическо общество, сред потискащи средновековни руини, в манастири, замъци, катедрали, подземия, тайни коридори, лабиринти, високи планини, бездънни гори, гробища и др. Централни персонажи са девицата в беда, влюбеният в нея младеж, злодеят – властен мъж с тираничен поглед, плетящият интриги порочен монах. Повествованието често е усложнено със заплетени сюжетни линии и конфликти, смяна на разказвачите, вмъкване на разказ в разказ, мистифициране на авторството (представяне на произведението като "намерен„намерен ръкопис"ръкопис“), колебание относно достоверността на случващото се.

Редом с гробищната поезия и сантиментализма, готическият роман обичайно се определя като второстепенно явление, възникнало в противовес на прекомерния [[рационализъм]] на [[Просвещението]] и предшественик на [[Романтизма]]. Основополагащ за жанра е романът [[Замъкът Отранто|''Замъкът Отранто'']] (1764 г.) от [[Хорас Уолпоул]], който във второто издание от [[1765]] г. поставя подзаглавието "Готическа„Готическа история"история“ ("A Gothic Story"). С този роман се поставя началото и на Готическото възраждане (Gothic Revival) в английската литература (1764-1820). Видни представители на жанра от този период са:

[[Ан Радклиф]] пък развива похвата на т. нар. "обяснено„обяснено свръхестествено"свръхестествено“<ref>E.J. Clery, "The Supernatural Explained," ''The Rise of Supernatural Fiction 1762-1800'' Cambridge; Cambridge UP, 1995: 106-171</ref>, като първоначално описва наглед неправдоподобни, плашещи и ужасяващи явления, които в хода на действието се оказва, че се дължат на естествени причини и закономерности. Заради успеха на стила си, тя имала много последователи и била високо ценена от английски романтици. Освен това Радклиф представя и мрачния образ на готическия злодей в ''Сицилиански романс'' (1790). Нейните романи, особено „''Потайностите на Удолфо”'' (1794), имат огромен успех. Писателката въвежда нова естетика в жанра посредством посмъртно публикуваното нейно есе диалог ''„За свръхестественото в поезията”''<ref>Ann Radcliffe, "On the Supernatural In Poetry," ''The New Monthly Magazine and Literary Journal'', vol 16, no. 1, 1826, 145-152</ref>, разграничавайки ужаса и страха в готическата фикция.

* Огнян Ковачев. ''Готическият роман. Генеалогия, жанр, естетика''. София:ИК Еднорог, 2004, ISBN 9549745775954-9745-77-5

* [http://lib.nbu.bg/html/spisania/novabg/page7.htm ''Готическият роман (1760-1820): Жанр, име, канон''], Семинар на департамент "Нова„Нова българистика"българистика“, [[Нов български университет]]