Гражданска война в Гърция: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-ж\.п\. +жп) |
м Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“); козметични промени |
||
Ред 22:
Обществено-икономическото състояние на предвоенна Гърция е трагично. Това се отразява и на обществените процеси в страната – при избухването на Втората световна война, начело ѝ е диктаторът [[Йоанис Метаксас]]. След като цялата предвоенна територия на страната е окупирана от страните от Оста – Германия, Италия и България, в нея започва организирането на [[гръцка съпротива]] под ръководството на [[Управление за специални операции|УСО]]. В [[Елада]], съпротивата се обединява, но само на [[диверсия|диверсионна]] нога – в края на 1942 г. е взривен мостът на река [[Горгопотамос]] по жп линията Солун – Атина, в близост до [[Ламия (град)|Ламия]], по която се осъществява подвозът за [[немски африкански корпус|немския африкански корпус]].
След сключеното [[примирие на Италия с антихитлеристката коалиция]] на 8 септемри 1943 г. положението на окупационната територия, и по-специално в [[Италианска окупационна зона на Балканите (1941 – 1943)|италианската зона]], която е най-обширната, се променя. Четири италиански дивизии в континентална Гърция се предават на [[Вермахт]]а. Не е такова положението с [[двадесет и четвърта пехотна дивизия
Италианското въоражаване на ЕЛАС принуждава Чърчил след печалното [[гръцко въстание в Близкия Изток (1944)]] да сключи [[процентно споразумение]] и въоръжено да обезпечева и налага британското влияние в Гърция след [[декемвриана]].
Ред 31:
[[Гръцката комунистическа партия]] (ГКП) начело с [[Георгиос Сянтос]] успява да създаде широкия съпротивителен фронт [[ЕАМ]] (''Εθνικό Απελευθερωτικό Μέτωπο'') със своя собствена нелегална военна организация [[ЕЛАС]] (''Ελληνικός Λαϊκός Απελευθερωτικός Στρατός'').
{{основна|операция
Съгласно споразумение между гръцкото и британското правителства, сключено в [[Касерт]] на 20 септември 1944 г., всички въоръжени формирования в страната преминават на подчинение на върховното главно командване на Гърция, което фактически е възглавявано от британския генерал Скоби.
Ред 80:
Партизаните се опитват да приложат нова тактика в пограничните райони – да встъпят в бой със значителни сили от правителствените войски, а след като са нанесли колкото може повече загуби в жива сила, да се оттеглят в съседните страни. Но тази тактика едва не коства живота на командващия генерал Маркос (М. Вафиадис), когато през август 1948 г., около 40 хилядна армия обкръжава неговия 8 хиляден отряд и се налага да се изтегля с бой. Впоследствие партизаните започват да избягват големите въоръжени сблъсъци.
Получаването на съвременни американски [[самолет]]и и прилагането на тактиката „[[изгорена земя]]“ от правителствените войски, както и тяхното числено предимство започва лека-полека да накланя везните в тяхна полза. Въстаническите села са горени с напалм от английската окупационна и кралската гръцка авиация, бомбардирани са десетки селища, включително град Лерин. Върху Егейска Македония са извършени 1467 въздушни нападения, над 120 нападения с [[напалм]], хвърлени 288 тона бомби и 1935 ракети<ref>Flintham, V. (1990) Air Wars and Aircraft: A Detailed Record of Air Combat, 1945 to the Present. Facts on File. ISBN
До пролетта на 1949 г. партизаните са изтласкани от [[Пелопонес]], а до средата на лятото правителствените войски начело с генерал [[Папагос]], владеят и [[централна Гърция]]. Остават само големите партизански бази [[Нередска планина|Вич]] и [[Грамос]], които са превзети до края на месец август (виж: [[Битка на Вич]], [[Битка на Грамос]]).
| |||