Граждено: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking
м Bot: Automated text replacement (-със (1 |2|3|4|5|6|8|9) +с \1)
Ред 32:
Селото се споменава в османски дефтер от 1530 под името ''Граздани'' с 35 семейства.<ref>Harun Yeni, Demography and settlement in Paşa sancaği sol-kol region according to muhasebe-i vilayet-i rumeli defteri dated 1530 [1530 tarihli Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli defteri'ne göre Paşa Sancağı sol-kol bölgesinde demografi ve yerleşim], Ankara, 2006, стр. 114.</ref> Селото е споменато в [[Слепченски поменик|Слепченския поменик]] от XVII–XVIII век като ''Граждено''. Според академик [[Иван Дуриданов]], като се вземе предвид, че жителското име е ''гражденец'', ''гражденци'', етимологията на името е от миналото страдателно причастие ''граждено'' от * ''gardjeno''.<ref>Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 176 – 177.</ref>
 
До началото на XIX век селото е албанско, но поради неблагоприятното му място албанците се изселват във [[Винени]], а виненци се заселват в Гражден. Според [[Стефан Веркович]] („[[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]“) в 1889 година в селото има 84 домакинства с 431 жители българи.<ref>Стефан Веркович. „Топографическо-этнографический очерк Македонии“. СПб, 1889.</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, ''Грачино'' (Gratchino) е посочено като село в каза Ресен съсс 23 домакинства и 69 жители [[мюсюлмани]] и 20 [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 88-89.</ref>
 
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година в ''Граждино'' живеят 276 българи.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_36.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 242.]</ref> В началото на XX век населението на Гражден е под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]], но след [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] в началото на 1904 година селото минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/12.html Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1993, стр. 125.]</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в ''Гражино'' има 400 българи екзархисти.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 182-183.</ref> Според [[Георги Трайчев]] през 1911/1912 година в Граждино има 55 къщи с 472 жители и функционират църква с 2 свещеници и училище с 1 учител.<ref>Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр.212.</ref>