Грип: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (- пък + ) |
|||
Ред 95:
Нарушеният клетъчен метаболизъм и разпадането на клетките гостоприемници са причина за образуването и отделянето на специфични и неспецифични [[токсин]]и. Такива са биогенните [[амин]]и като [[хистамин]], [[ацетилхолин]], [[серотонин]], кинини, автоалергени и други. Още в първия ден на заболяването в кръвта на болните се откриват повишени нива на хистамин.
Токсичните вещества и самият грипен вирус предизвикват дразнене на [[нервната система]] – предимно клоновете на ''n. vagus'' в дихателната система, мозъчните полукълба, подкоровите и вегетативните центрове. От вегетативните центрове дразненето се прехвърля към вътрешните органи. Преобладава дразненето на парасимпатикуса. Това от своя страна води до разширяване на съдовете и повишаване на тяхната пропускливост, хиперемия, отоци, усилена [[Носен секрет|носна секреция]] и чревен дискомфорт. Най-голяма концентрация на токсините се наблюдава в областта на [[междинен мозък|междинния мозък]], предимно в [[хипоталамус]]а и [[хипофиза]]та. Това определя и отклоненията в невровегетативната, невроендокринната и неврохуморалната регулация. Дразненето на терморегулационния център води до появата на фебрилни реакции. [[Главоболие]]то е в резултат на засягането от токсичните субстанции на чувствителните [[рецептори]] в мозъчните обвивки, кората на [[мозък]]а и мозъчните [[кръвоносни съдове]]. Промените в съдовия тонус са причината за характерното пулсиращо главоболие. Повишената съдова пропускливост
Разпадът на клетки и вирусни елементи предизвикват неспецифична сенсибилизация – параалергия и автоалергия. Вирусът
== Клинични признаци ==
Ред 135:
Вирусологично се изследват материали като: смив от носоглътката, назофаринкса, храчки, взети още през 1-3-тия ден от началото на заболяването. От починали за изследване се взимат късчета от [[белия дроб]]. Материалите се поставят в транспортна хранителна среда. Ако изследването се забавя се замразяват и транспортират замразени. За серологично изследване се вземат двойни проби кръв – първата до 5-ия ден от началото на заболяването, а втората – 10 – 14 дни след това.
Изолирането на вируса се постига чрез заразяване на кокоши [[ембрион]]и. Определянето на серологичния тип на вируса се извършва с реакция задръжка на хемаглутинацията с типовоспецифични хиперимунни серуми, РСК или двойна имунодифузия. Изолирането може да се извърши и чрез заразяване на първични клетъчни култури, в които може евентуално да се наблюдава цитопатогенен ефект. За бързо диагностициране е ефективен имунофлуоресцентния метод. Антигенът се търси в отпечаткови препарати (намазка) или в епителните клетки от носногърлен секрет. Специфичният антиген се доказва в [[цитоплазма]]та във вид на светещи конгломерати. С този метод може да се определи и типът на грипния вирус. С метода на непряка ELISA може да се определи
Серологичната диагноза се прилага за доказване на антихемаглутинини, комплементсвързващи и вируснеутрализиращи антитела. Най-често се прилагат РЗХА и РСК. При наличие на четирикратно или по-високо нарастване на тигъра на антителата във втората серумна проба с някои от използваните антигени, реакцията се приема за положителна. В този случай за причинител на заболяването се счита този щам, към който титърът на анти-хемаглутинините (антителата) във втората серумна проба е най-висок. Серологичните изследвания могат да се извършат и с реакциите вируснеутрализация, имунофлуоресценция, реакция преципитация в гел, ELISA и други.
| |||