Бургас: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
||
Ред 158:
През 1738 г. населението на Бургас, както на всички важни градове в европейската част на Османската империя, е преобладаващо турско.<ref name=":03222">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=129; 133 – 134|oclc=894636829}}</ref> [[Андре-Жозеф Лафит-Клаве|Лафит-Клаве]], който посещава региона през 1784 година, определя Бургас като стратегически важен, най-голям град в залива и определя първи името на залива като ''Бургаски'', със забележката, че преди това е известен като ''Порос''. Езерото западно от града той нарича ''Бургаско'', а неговата река-отток ''Бургаска''.<ref>виж: Карайотов/Райчевски/Иванов: стр. 68, 274, 297; André-Joseph Lafitte-Clavé, M. Duverne de Presle: ''Reconnoissance nautique et militaire du Golfe de Bourgas, au Nord-Est de Constantinople.'' в: ''Annales des sciences et des arts.'' том 3. Colas, 1810, стр. 58 – 59.</ref> Няколко западни дипломати, между които Венцел Едлер фон Брогнард (1786)<ref>''Etudes historiques. A l’occasion du XIII Congrés international des sciences historiques – Moscou, août 1970.'' Acad. Bulg. des sciences, 1970, стр. 243 и 252.</ref> и Шарл дьо Пейсонел (1787)<ref>Пейсонел посещава Черноморие между 1753 и 1756 година; виж. Карайотов/Райчевски/Иванов: стр. 67 и 280; както и Claude Charles De Peyssonnel: ''Traité sur le commerce de la Mer Noire'', том 2, Cuchet, 1787, стр. 151</ref> описват Бургас в този период като касаба (малък град) с 1100 – 1200 къщи и като важен търговски център и място за претоварване на селскостопански продукти от източната част на Тракия. Бургас е по това време център на крайбрежието от [[Ахтопол]] до [[Обзор|Гюзекен]] и разполага с ''Бургаското киле'' – собствена [[мерна единица]] за измерване на [[Зърнено-житни култури|зърно]].<ref>Карайотов/Райчевски/Иванов: стр. 301</ref>
=== ,,Голямото чумаво" ===
През 1813-14 избухва епидемия от чума. Обхваната е огромна територия - Бургас, Карнобат, Котел и Елена, Арбанаси, през 1814 г. - Пирдоп, Брезник, Севлиево и ,,от изток до запад". Епидемията около Бургас ще се повтори в края на войната от 1828/29.
<ref>Карайотов/Райчевски/Иванов: стр. 87</ref>
С оттеглянето на руските войски след края на [[Руско-турска война (1828-1829)|Руско-турската война от 1828 – 1829 г.]] по-голямата част от българското населението на [[Странджа]] и крайбрежието напуска родните си домове и, следвайки армията извън пределите на България, се заселва в [[Украйна]], [[Молдова]], [[Бесарабия]] и други територии на Руската империя. В следващите години се завръща част от турското население, избягало преди войната. В изоставените селища постепенно се заселват българи от вътрешността на страната, които под влиянието на гръцките учители и свещеници постепенно се [[Гъркомани|погърчват]].
| |||