Съветско-българска война: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 15:
== История ==
Макар през 1941 година България да се присъединява към [[Тристранен пакт|Тристранния пакт]], а от края на същата година да е в състояние на война с [[Великобритания]], [[Съединени американски щати|Съединените щати]] и някои техни съюзници, страната дълго време запазва дипломатическите си отношения със Съветския съюз. В хода на [[Втора
Още преди официалното обявяване на войната българското правителство взема решение да не се оказва съпротива на евентуално съветско нападение. Няколко часа след обявяването на войната то официално иска сключване на примирие.{{hrf|Везенков|2014|175}}
Ред 23:
Вечерта на 8 септември в [[София]] е извършен [[Деветосептемврийски преврат|държавен преврат]], довел на власт просъветско и доминирано от [[Българска комунистическа партия|комунистите]] правителство. Считано от 22 часа на 9 септември съветското командване прекратява настъпателните действия, мотивирайки се с прекъсването на дипломатическите отношения между България и Германия на 7 септември и обявената от българското правителство война на Германия на 8 септември. Операцията е отбелязана от съветските власти като голям успех, а на 13 септември съветският командващ [[Фьодор Толбухин]] е повишен в маршал.{{hrf|Везенков|2014|403}} [[Московско примирие (1944)|Официално примирие]] между България и Съветския съюз, както и с останалите съветски съюзници, е подписано в [[Москва]] на 28 октомври.{{hrf|Везенков|2014|408}} Войната е окончателно приключена с [[Парижки мирен договор (1947)|Парижкия мирен договор]] от 10 февруари 1947 година.
Основната част от съветските войски напуска България до края на 1944 година, продължавайки настъплението си на запад. В страната е оставена само 37-а армия под командването на [[Сергей Бирюзов]]. Основната част от съветските сили е концентрирана в района на [[Казанлък]], [[Сливен]], [[Ямбол]] и [[Елхово]] и е използвана от съветското правителство като средство за натиск срещу [[Турция]] за
Въпреки че войната протича без реални сблъсъци, тя дава значителни политически преимущества на Съветския съюз. Той получава голямо политическо влияние в България, доминирайки [[Съюзна контролна комисия|Съюзната контролна комисия]] и свеждайки до минимум ролята на своите съюзници.{{hrf|Везенков|2014|45, 403 – 404}} Съветската окупация, продължила до декември 1947 година, става основа за консолидирането на властта на Комунистическата партия.{{hrf|Везенков|2014|404}} В същото време войната създава основание Съветския съюз да участва в преговорите за сключване на мирен договор.{{hrf|Везенков|2014|45}} Във финансово отношение България е принудена да поеме издръжката на съветските войски на своя територия и да изплати на Съветския съюз значителни репарации, главно за сметка на свои вземания от Германия.
| |||