Съветско-българска война: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Stankow (беседа | приноси)
Stankow (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Ред 25:
Основната част от съветските войски напуска България до края на 1944 година, продължавайки настъплението си на запад. В страната е оставена само 37-а армия под командването на [[Сергей Бирюзов]]. Основната част от съветските сили е концентрирана в района на [[Казанлък]], [[Сливен]], [[Ямбол]] и [[Елхово]] и е използвана от съветското правителство като средство за натиск срещу [[Турция]] за постигане на териториални отстъпки в [[Задкавказие]]то и промени в режима на достъп до [[Черноморски проливи|Проливите]].{{hrf|Везенков|2014|406 – 407}}
 
Въпреки че войната протича без реални сблъсъци, тя дава значителни политически преимущества на Съветския съюз. Той получава голямо политическо влияние в България, доминирайки [[Съюзна контролна комисия|Съюзната контролна комисия]] и свеждайки до минимум ролята на своите съюзници.{{hrf|Везенков|2014|45, 403 – 404}} Съветската окупация, продължила до декември 1947 година, става основа за консолидирането на властта на Комунистическата партия.{{hrf|Везенков|2014|404}} В същото време войната създавадава основание на Съветския съюз да участва в преговорите за сключване на мирен договор.{{hrf|Везенков|2014|45}} Във финансово отношение България е принудена да поеме издръжката на съветските войски на своя територия и да изплати на Съветския съюз значителни репарации, главно за сметка на свои вземания от Германия.
 
== Вижте също ==