Ернст Рьом: Разлика между версии

Хитлер обвинява Рьом и други от лидерите на СА в опит за преврат и лично го арестува. На следващия ден (2 юли), Рьом е разстрелян от щурмбанфюрера от [[СС]] МихелМихаел Липерт, след като отказва да се [[самоубийство|самоубие]].

След неуспешния Бирен пуч от 9 ноември 1923 г. (в който даже загиват няколко от участниците и Адолф Хитлер ги споменава в предговора на „[[Моята борба|Моята борба“)]], Рьом, Хитлер, генерал [[Ерих Лудендорф]], подполковник [[Херман Крибел|Крибел]] и шест други са съдени през февруари 1924 г. за държавна измяна. Рьом е признат за виновен и осъден на една година и три месеца затвор, но присъдата му по-късно става условна и е освободен от отговорност. Рьом подава оставка от Райхсвера през ноември 1923 г. по време на престоя си като затворник в затвора ''Stadelheim''Щаделхайм. Хитлер също е признат за виновен и осъден на пет години лишаване от свобода, но ще служи само на девет месеца и тогава пише „Моята борба“ (''Mein Kampf'').

През април 1924 г., Рьом е в [[Райхстаг]]а за ''völkisch'' (расово-национален) [[Националсоциалистическа свободна партия]] (''NSFP''). Той направи само една реч, призовавайки Крибел да бъде пуснат от затвора в [[Ландсберг ам Лех|Ландсберг]]. Местата, спечелени от неговата партия, са много по-малко в декемврийски избори на 1924 г. и името му беше твърде надолу в списъците, че да се върне в Райхстага. Докато Хитлер е в затвора, Рьом помага за създаването на ''Frontbann'' като юридическо алтернатива на тогавашния извън закона СА(''SA''). В затвора Ландсберг през април 1924 г., Рьом е дадена власт от Хитлер да възстанови СА, както намери за добре. Когато през април 1925 г. Хитлер и Лудендорф не се съгласяват с предложенията му – интегриране на 30 000-силенчленния Frontbann в SA, Рьом подава оставка от всички политически движения и военни бригади на 1 май 1925 г. търси уединение от обществения живот. През 1928 г. той приема пост в [[Боливия]] като съветник на боливийската армия, където е получава чин подполковник и работи след аклиматизация от шест месеца и езикови уроци. След бунта в Боливия от 1930 г., Рьом е бил принуден да потърси убежище в посолството на Германия. След резултатите от септемврийските избори в Германия, Рьом получава телефонно обаждане от Хитлер, в което последният му казва: „Имам нужда от теб,“ и Рьом се връща в Германия.

През септември 1930 г., като следствие на [[Бунт на Щенес|бунта на Щенес]] в Берлин, Хитлер става висшия командващ на СА като ''ObersterОберстер SAСА-Führer''Фюрер. Той лично отправя искане до Рьом, молейки го да се върне, за да служи като началник на Генералния щаб на СА. Рьом приема предложението, и започва новата си задача на 5 януари 1931 г. Внася радикални нови идеи в SA и назначава няколко близки приятели на висшето ръководство. По-рано, формациите SA са подчинени на ръководството на нацистката партия на всяка провинция ''Gau''. Рьом създава новиновигрупи Групи(''Gruppen)'' който не е имал регионален надзор от нацистката партия. Всяка ''Gruppeгрупа'' е с обхват няколко региона и е командвана от SA СА-Групенфюрер''Gruppenführer,'' който отговоря само на Рьом или Хитлер.

СА по това време има над един милион членове, ако сравним с Райхсвера, който е до 100 000 по [[Версайски договор|Версайския договор]], то СА е над 10 пъти по-многобройна организация. Традиционната ѝ функция – ескорт на лидера на партията, е била предадена на [[СС]] (''SS''), но тя продължила уличните битки с „червените“ и евреите. За СА нападнат или плашат всекиго, когото смятат за враждебно настроен към нацисткия дневен ред, включително и неотзивчиви редактори, преподаватели, политици, други местни чиновници и бизнесмени.

Хитлер е знаел за хомосексуалността Рьом. В този момент те са толкова близки, че помежду си се обръщат с ''du'' (немската формата на „ти“). Рьом е единственият нацистки лидер, който се осмяваосмелява да се отправи към Хитлер с първото му име – Адолф или с прякора му „Ади“, вместо с „''mein Führer''.“ Никой друг топ нацистки лидер няма тази привилегия. Тясно сътрудничество води до слухове, че самият Хитлер е бил хомосексуалист.

Заедно с [[Грегор Щрасер|Грегор]] и [[Ото Щрасер]], [[Йозеф Гьобелс]], [[Готфрид Федер]], и [[Валтер Дарé]]Даре, Рьом е виден член на радикалната фракция на партията. Тази група поставя акцент върху думите „социалистически“ и „работници“ в името на партията, което ги поставя идеологически по-близо до комунистите. Те до голяма степен отхвърлят капитализма (който те свързват с евреи) и настояват за национализация на големите индустриални фирми, разширяване на работническия контрол, конфискация и преразпределение на имотите на старата аристокрация, и социално равенство. Рьом говори за „втора революция“ срещу ''Reaktion'' (националсоциалистическия етикет за [[Консерватория|консерваторите]]).

Въпреки Хитлеровото решение да ограничи властта на СА, Хитлер отлага премахването дългогодишния си другар до самия край. Политическата борба в партията нараства, включвайки и най-близките до Хитлер, дори прускиятпруския премиер [[Херман Гьоринг]], министърътминистъра на [[пропаганда]]та Йозеф Гьобелс и ''ReichsführerРайхсфюрер-SS''СС Хайнрих Химлер, които се позиционират срещу Рьом. За да се изолира последния, на 20 април 1934 г. (на 45-ия рожден ден на Хитлер) Гьоринг предава контрола над пруската политическата полиция [[Гестапо(''Gestapo'')]] на Химлер, на който смята, че може да се разчита да действа срещу Рьом. Химлер, [[Райнхард Хайдрих]] и Гьоринг използват публикуваната антихитлеристката реторика на Рьом в подкрепа на твърдението, че СА планирапланират заговор за сваляне на Хитлер. Химлер и неговиянеговият заместник Хайдрих, който е началник на СС службата за сигурност (''Sicherheitsdienst'' или ''SD''), изграждат досие от изфабрикувани доказателства, които предполагат, че на Рьом били платени дванадесет милиона марки от Франция за свалянето на Хитлер. Водещи офицери показват фалшифицирани доказателства на 24 юни, че Рьом планира да използва СА да започне заговор срещу правителството, – така наречения Рьом пуч (''Röhm-Putsch'').

ДокладиДокладите наза заплахата на СА са предадени на Хитлер, който усеща, че е време да се действа. В същото време, Гьоринг, Химлер, Хайдрих и [[Виктор Луце|Виктор Лутце]] е изготвилизготвят списъци на хора в и извън СА, маркираникоито заследва да бъдат смъртубити. Химлер и Хайдрих издаваиздават заповедите на СС, а [[Йозеф Дитрих]] представя на офицерите предполагаемия списък за екзекуции на лица от СА.

В същото време, Рьом и няколко от другарите му са на почивка в хотел HanselbauerХанзелбауер в Бад Висзе. На 28 юни, Хитлер се обажда Рьом и го моли да се съберат всички лидери СА в Бад Висзе на 30 юни за конференция. Рьом се съгласява, очевидно нищо неподозиращ.

[[Нощ на дългите ножове|Нощта на дългите ножове]] започва два дни по-късно. На разсъмване на 30 юни, Хитлер отлетитаотлита от Мюнхен и за Бад Висзе, където той лично арестува Рьом и другите лидери, които са изпратени до затвора ''Stadelheim''Щаделхайм в Мюнхен. От 30 юни до 2 юли 1934 г. се прочиства цялото ръководство на СА, заедно с много други политически противници на нацистите. Има митове, че ХилерХитлер арестува Рьом, докато е в кревата с друг мъж и се отвратил от това, но те не са доказани. Вероятно е объркване с Едмунд Хайнес, при чиито арест същия ден се случило подобно нещо.

Хитлер се колебае вотносно разрешаване на екзекуцията на Рьом и му дава възможност за самоубийство. На 1 юли, SSСС-BrigadeführerБригадефюрер [[Теодор Айке]] (тогава комендантакомендант на концлагера Дахау) и SSСС-ObersturmbannführerОберщурмбанфюрер [[Михаел Липерт]] влезатвлизат в килията, слагат пистолет на масата и казват на Рьом, че има десет минути, за да го използва, след което тръгват. Той отказа, заявявайки: „Ако ще бъда убит, нека Адолф го направи сам.“ След като не чуват нищо през предвидените десет минути, Айке и Липерт се завръщат в клеткакилията на Рьом даи го намират застанал с голите муголи гърди напред в предизвикателен жест, ипри което Липерт го застрелва в гърдите от упор. Куршумът удря Рьом в сърцето, убивайки го почти мигновено. Има сведения, че последните му думи били „O, Hitler, mein Führer, mein Führer!“. Погребан е ввъв ''Westfriedhof''Вестфридхоф („Западно гробище“) в Мюнхен.

Джон Толанд отбелязва, че Хитлер отдавна е бил наясно, че Рьом и неговите сътрудници билиса хомосексуалисти;. вВ тяхна защита, Хитлер заявява, че „СА са бандагрупа войнивоини, а не морална институция“. В реч на 13 юли, Хитлер намеква за хомосексуалността на Рьом, но обяснява чистката главно като защита срещу измяна.

Няколко дни по-късно, версията за началенбунт на СА бунт е било публикуванопубликувана и става официалната причина за цялата тази вълна от арести и екзекуции. Наистина, тази бунт е именованименуван „Рьом пуча“пуч“ от германскигерманските историци, въпреки че след [[Втора световна война|Втората световна война]], обикновено е квалифициран като „предполагаемия Рьом пуч“ или известен като „Нощта на дългите ножове“.

В опит да изтрие Рьом от германската история, всички известни копия на 1933 пропаганденпропагандния филм от 1933 г. „Победата на вярата“ (''Der Sieg des Glauben''s), в който се поява Рьом, е заповядано през 1934 г. да себъдат унищожатунищожени. „Победата на вярата“ дълго се смяташесмята за изгубен, докато сене намерие намерен един негов екземпляр на съхранение във Великобритания през 1990-те години. Във филма от 1935 г. „Триумф на волята“ (''Triumph des Willens''), произведен през 1934 г., показасе показва новата нацистката йерархия – СС като главна униформенуниформена паравоенна група на нацистите заменен и Рьом заменен с Виктор Лутце като далеч по-малконе мощентолкова новвлиятелен шефръководител на СА.