Фанариоти: Разлика между версии

'''Фанариоти''' ({{Lang|el|Φαναριώτες}}; {{lang|ro|Fanarioţi}}; {{lang|tr|Fenerliler}}) сана западнибългарски шпионие идума свещеници,подкрепянис идве отзначения: Русия,налагащи(1) новоизмисленотознатни движениегръкоезични нахристияни елинизма,фанариотитев погърчватосманската местнотостолица население[[Цариград]] на(вж. Балканскиясъщо полустров[[рум миллет]]) и налагат тежки(2) данъцислужители на местнотогръцката християнско население и ги[[Цариградска асимилиратпатриаршия]],затова сеособено вдигат бунтовепо срещу фанариотитевреме на целия Балкански полуостров и българската [[Борба за българска църковна независимост|църковно-народната борба]].<ref>Например: „И тоя фанариотин, архимандритът, не е дошъл за добро в [[Преспа (град)|Преспа]]“ ([[Димитър Талев]], „Железният светилник“, [http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=171&WorkID=5583&Level=3 I.5]); „...да прогоним фанариотите от училището и народът да се учи в свое училище, на свой език. Фанариотите ни учат по своему, те изкривяват, осакатяват и ума, и езика ни. Те не ни учат на здрава наука, а ни учат как да станем гърци.“ „...най-напред народът да влезе в общината, народът, еснафите. Сетне ще изгоним фанариотите от църквата. Ще се откажем от [[Вселенски патриарх|патриката]], както по много други места. Ще ги изгоним от църквата. Ще ги изгоним и от училището.“ [[Димитър Талев]], „Железният светилник“, III.4.</ref> Името произлиза от това на цариградския квартал [[Фенер (квартал)|Фенер]] (на гръцки „Фанари“), където след 1601 г. се намира седалището на [[Вселенски патриарх|Вселенските патриарси]] и където живеят повечето богати православни християни в града.

През XVII век няколко цариградски християнски семейства забогатяват от придворни доставки, откупуване на данъци и лихварство. Те получават достъп до султанския двор като лекари или преводачи и печелят влияние (най-вече чрез отпусканите от тях заеми) в избора на патриарх и митрополити.<ref>Mango, C. The Phanariots and the Byzantine Tradition. – In: Mango, C. Byzantium and Its Image. London, 1984, XVIII.45 – 49.</ref> Макар че се обявяват за потомци на старинни [[Византийска империя|византийски]] родове, такива фамилии без изключение са пришълци и чужденци пришелци в столицата. Някои са от гръцки произход ([[Маврокордатос]], Ипсилантис, Мурузис), други – от албански ([[Гика]], Суцос),а други славяни от територията на днешна Румъниярумънски (Раковица, Калимахи) или италиански (Росети).<ref>Mango, C. The Phanariots and the Byzantine Tradition. – In: Mango, C. Byzantium and Its Image. London, 1984, XVIII.43 – 45; Sturdza, M.-D. Dictionnaire historique et généalogique des grandes familles de Grèce, d'Albanie et de Constantinople. Paris, 1983.</ref>

Тази мнима аристокрация добива монопол върху длъжностите велик [[Драгоман (преводач)|драгоман]] (главен преводач при [[Висока порта|Високата порта]]) и драгоман (преводач) на флота. Като такива те водят от името на османското правителство преговори с европейските държави. През 1669 г. великият драгоман Панайотис Никузис подпомага превземането на [[Ираклио|Кандия]].<ref>Mango, C. The Phanariots and the Byzantine Tradition. – In: Mango, C. Byzantium and Its Image. London, 1984, XVIII.42; G. Hering, Panagiotis Nikousios als Dragoman der kaiserlichen Gesandtschaft in Konstantinopel. – Jahrbuch der österreichischen Byzantinistik, 44, 1994, 143 – 178.</ref> По време на [[Карловацки конгрес (1698-1699)|Карловацкия конгрес]] (1698 – 1699) султанът остава така доволен от дипломатическите умения на великия драгоман [[Александрос Маврокордатос (велик драгоман)|Александрос Маврокордатос]], че го прави свой личен съветник.<ref>Camariano, N. Alexandre Mavrocordato, le Grand Dragoman: son activité diplomatique 1673 – 1709. Thessaloniki, 1970.</ref> БоляритеСлед [[Прутска война|Прутския поход]] (1711) на север[[Петър отI Дунав(Русия)|Петър отВелики]], заради своето сътрудничество с русите, румънските владетели в дунавските княжества вдигатгубят широкомащабнидоверието бунтовена Високата порта. Тогава [[Николаос Маврокордатос]], син на Александрос, бива последователно назначен за княз на [[Молдавия]] (1711) и [[Влашко]] (1715). В течение на следващите сто години двете държави са непрекъснато под властта на често сменяни от срещусултана фанариотствотокнязе-фанариоти.

С [[Гръцка война за независимост|Гръцкото въстание]] (1821) ифанариотският порадирежим масовитев бунтовекняжествата ие местното население срещу фанариотите,фанариотите са изгонениотстранен. (Непосредствено след 1821 г. Влашко и Молдавия са управлявани от българина [[Стефан Богориди]].) Породеното от това въстание недоверие на Портата към гърците и обявените с [[Гюлхански хатишериф|Гюлханския хатишериф]] (1839) [[Танзимат|реформи]] окончателно подриват влиянието на старите фанариотски семейства.

ФанариотитеИсторическата ограбватроля на фанариотите е противоречива. От една страна, те служат на османската власт и тероризираттехните местнотоинтереси населениеса свързани с нейните. От друга, благодарение на Балканскиявръзките полуостровси със Западна Европа те влизат в досег с напредничавите възгледи на [[Просвещение]]то. Фанариотските владетели на дунавските княжества ограбват местното население,<ref>Мохов, Н. А. Молдавия эпохи феодализма. Кишинев, 1964, 359 – 370; Mango, C. The Phanariots and the Byzantine Tradition. – In: Mango, C. Byzantium and Its Image. London, 1984, XVIII.46 – 47.</ref> но и издават някои укази в духа на [[Просветен абсолютизъм|просветения абсолютизъм]] (през 1746 и 1749 г. във Влашко и Молдавия е отменено [[Крепостно право|крепостничеството]]). Откритите от тях в [[Букурещ]] и [[Яш]] академии (висши училища) стават разсадници на нова, светска образованост.<ref>Camariano-Cioran, A. Les academies princiers de Bucarest et de Jassy et leur professeurs. Thessaloniki, 1974.</ref> Отделни фанариоти, на първо място [[Александрос Ипсилантис]], оглавяват борбата за национална независимост на [[Гърция]],подкрепян и от Русия.