Разлика между версии на „Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 – 1944)“

Замяна на файла „Bulgarian_troops_inYugoslavia.jpg“ с Bulgarian_troops_in_Yugoslavia.jpg
(ОИ)
(Замяна на файла „Bulgarian_troops_inYugoslavia.jpg“ с Bulgarian_troops_in_Yugoslavia.jpg)
 
=== Преминаване на страната на Съюзниците ===
[[Файл:Bulgarian troops inYugoslaviain Yugoslavia.jpg|мини|дясно|300п|Българска колона на път за Югославия през октомвли 1944 г.]]
 
На практика, военните действия срещу германците започват след идването на власт на правителството на [[Отечествения фронт]]. То е ръководено от [[Кимон Георгиев]] („[[Звено]]“) и незабавно подписва примирие със Съветския съюз, като се включва във войната срещу Германия. Създадената през есента на 1944 г. обстановка на [[Балкани]]те е благоприятна за реализирането на външнополитическата програма на югославските политици да възстановят довоенните граници на Югославия. Като бивш съюзник на Третия райх българската държава попада в тежка международна изолация. За изход от създалата се ситуация тя не може да разчита на подкрепата на [[Румъния]], чието положение е сходно с това на България. Отношението на Турция е открито неприязнено, а колкото до [[Гърция]] – страната е на прага на гражданска война. При това положение най-стабилен партньор на правителството на [[ОФ]] на Балканите е т. нар. Национален комитет за освобождение на Югославия (НКОЮ). В резултат на 5 октомври 1944 г. в [[Крайова]] се сключва [[Крайовска спогодба (1944)|спогодба за военно сътрудничество]] между България и представители на съпротивата от окупирана [[Югославия]]. Постигнато е съгласие до края на войната да не се повдига въпроса за Западните покрайнини, както и този за Пиринския край. На 28 октомври е подписано т. нар. [[Московско примирие]] със СССР, САЩ и Великобритания в Москва с което България минава на страната на Съюзниците.