Двойно учленена съгласна: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м излишен празен ред |
м Bot: Automated text replacement (- пък + ) |
||
Ред 19:
* Третата възможност, ''предноезично-средноезично'' учленение, се открива в диалектите на няколко езика. Нигерийският език [[исоко (език)|исоко]] има [[ламинална съгласна|ламинални]] [[зъбна съгласна|зъбни]] преградни и носови съгласни, които — в някои диалекти — се превръщат в '''зъбно-небни преградни съгласни'''. Но те не се различават нито от зъбните, нито от небните преградни съгласни, за разлика от гореспоменатите учленения. Подобно на този случаи, няколко [[Австралийски езици|австралийски езика]] притежават зъбно-небни съгласни, които са разновидности на ламиналните [[задвенечна съгласна|задвенечни съгласни]], отличаващи се с „''по-широкообхватно притваряне на цялото разстояние от зъбите до твърдото небце''“. И в двата случая двойното учленение е признак на ламинални съгласни, които по своята същност така или иначе притежават по-близко взаимодействие с небцето.
* Останалите три възможности, които биха включвали [[надгръклянник]]а (епиглотиса), бяха разпознати едва наскоро. Но с напредването на [[оптично влакно|оптичната]] [[гръклян|ларингоскопска]] технология, наяве излиза все по-голямо разнообразие от надгръклянникова и ларингална (гръклянова) дейност при звукоучленяването. Например [[сомалийски език|сомалийското]] /q/ бе припознато като [[мъжечно-надгръклянникова съгласна|'''мъжечно-надгръклянникова съгласна''']] {{IPA|[q͡ʡ]}}[http://ling.uta.edu/~jerry/best.pdf] Не е известно доколко разпространени са подобни звукове, нито
== Източници ==
| |||