Дейвид Ливингстън: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking |
м Bot: Automated text replacement (- пък + , -(([0-9])|она|вама|рима|тима|мата|те|ляда|дата|дите|оните|рда|рдите|тина|тината|лко|овече|алко|овечето|лкото|тици|тиците|тки|тките) човека +\1 души) |
||
Ред 35:
През 1843 г. основава собствена мисия на мястото, където след това е създаден протекторатът [[Бечуаналенд]]. По време на едно от пътешествията през 1844 г. влиза в схватка с [[лъв]] и получава сериозна рана на лявата ръка, която остава увредена за цял живот. През 1845 г. се жени за Мери Мофет, която неизменно го съпровожда при пътешествията му до смъртта си през 1862 и му ражда 4 деца. През 1847 г. главна негова база става станция [[Колобенг]] ({{coord|25|07|S|26|56|E|}}) на югоизточния край на Калахари.
Още през първите години от мисионерската си дейност, Ливингстън установява, че африканците много малко се интересуват от религиозни проповеди. Затова
Занимавайки се главно с медицинска практика и просветителска дейност, Ливингстън отделя много малко време за основната си дейност – религиозната пропаганда, за което си навлича недоволството на [[Църква (институция)|църквата]]. Строго започва да гледа на него и администрацията на [[Капска провинция|Капската колония]], обезпокоена от издигнатите от него проекти за създаване на широка мрежа от училища за местното население. Открито враждебно започват да се отнасят към Ливингстън и местните бели заселници – бурите. Поради тези причини Ливингстън решава да премести базата си още по-на север, където все още не са проникнали белите заселници и където се надява да намери нови тъмнокожи приятели. В търсенето на ново място за мисия той отблизо се запознава с Калахари и първи установява истинския характер на [[ландшафт]]а на тази област, която европейците считат за [[пустиня]].
Ред 62:
През юли и август 1853 г., с отряд от 160 макололо на 33 лодки, Ливингстън предприема разузнавателно пътешествие като се изкачва по [[Замбези]] до устието на левия ѝ приток [[Кабомпо]] (14º 11` ю.ш.), след което се завръща в Сешеке.
На 11 ноември 1853 г., вече в намален състав (27
==== Пресичане на Африка от запад на изток (1854 – 1856) ====
|