Дейвид Ливингстън: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking
м Bot: Automated text replacement (- пък + , -(([0-9])|она|вама|рима|тима|мата|те|ляда|дата|дите|оните|рда|рдите|тина|тината|лко|овече|алко|овечето|лкото|тици|тиците|тки|тките) човека +\1 души)
Ред 35:
През 1843 г. основава собствена мисия на мястото, където след това е създаден протекторатът [[Бечуаналенд]]. По време на едно от пътешествията през 1844 г. влиза в схватка с [[лъв]] и получава сериозна рана на лявата ръка, която остава увредена за цял живот. През 1845 г. се жени за Мери Мофет, която неизменно го съпровожда при пътешествията му до смъртта си през 1862 и му ражда 4 деца. През 1847 г. главна негова база става станция [[Колобенг]] ({{coord|25|07|S|26|56|E|}}) на югоизточния край на Калахари.
 
Още през първите години от мисионерската си дейност, Ливингстън установява, че африканците много малко се интересуват от религиозни проповеди. Затова пък местните жители веднага оценяват по достойнство медицинските познания на младия мисионер, с желание се ограмотяват и се стараят да приложат на практика нововъведенията в селското си стопанство. За осемте години съвместен живот на африканците се харесва открития нрав на Ливингстън и искреното му желание да им е от полза. Не вярвайки в християнския [[Бог]], бечуаните започват да вярват на Ливинтстън, който става за тях истински приятел и с голям авторитет. В същото време изучаването на местните езици, близкото запознанство с начина на живот, обичаите и традициите на африканците и събрания опит при научните наблюдения, залага стабилен фундамент за бъдещата изследователска дейност на Ливингстън, която поначало той въобще не се е замислял да осъществява.
 
Занимавайки се главно с медицинска практика и просветителска дейност, Ливингстън отделя много малко време за основната си дейност – религиозната пропаганда, за което си навлича недоволството на [[Църква (институция)|църквата]]. Строго започва да гледа на него и администрацията на [[Капска провинция|Капската колония]], обезпокоена от издигнатите от него проекти за създаване на широка мрежа от училища за местното население. Открито враждебно започват да се отнасят към Ливингстън и местните бели заселници – бурите. Поради тези причини Ливингстън решава да премести базата си още по-на север, където все още не са проникнали белите заселници и където се надява да намери нови тъмнокожи приятели. В търсенето на ново място за мисия той отблизо се запознава с Калахари и първи установява истинския характер на [[ландшафт]]а на тази област, която европейците считат за [[пустиня]].
Ред 62:
През юли и август 1853 г., с отряд от 160 макололо на 33 лодки, Ливингстън предприема разузнавателно пътешествие като се изкачва по [[Замбези]] до устието на левия ѝ приток [[Кабомпо]] (14º 11` ю.ш.), след което се завръща в Сешеке.
 
На 11 ноември 1853 г., вече в намален състав (27 човекадуши), тръгва нагоре по Замбези от устието на десния ѝ приток [[Линянти]] (Чобе, Куандо) и продължава по десния ѝ приток река [[Шефумаге]]. През февруари 1854 на {{coord|11|31|S|22|02|E|}} вторично открива езерото [[Дилоло]] в басейна на Замбези. Открива вододела между [[Конго (река)|Конго]] и Замбези, продължава на запад-северозапад и пресича река [[Касаи]] (ляв приток на Конго) и реките [[Чуамбе]], [[Лвашима]], [[Чикапа]] и [[Квилу]] (леви притоци на Касаи). В началото на април пресича река [[Кванго]] (ляв приток на Касаи) и на 31 май 1854 г. излиза на [[Атлантическия океан]] при [[Луанда]], като по този начин извършва своето първо пресичане на Южна Африка, тръгвайки от Кейптаун.
 
==== Пресичане на Африка от запад на изток (1854 – 1856) ====