Демагогия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-Въпреки, че +Въпреки че )
м Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“, -“([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\” +„\1“)
Ред 1:
{{без източници}}
'''Демагогията''' ([[старогръцки]]: ''Δημαγωγό'', от старогръцките ''δῆμος (демос, “хора”„хора“) + ἀγωγός (агогос, “водя”„водя“)'') е стратегия за спечелване на влияние чрез въвеждане на публиката в заблуда с цел демагогстващият да я убеди в „своята правота“. Най-често демагогията се използва за постигане на [[политика|политически цели]] и [[реклама]]. Тя си служи с [[оратор]]ски и [[полемика|полемични]] средства (вкл. [[средства за масово осведомяване]]), обикновено това са емоционална [[реторика]] и [[пропаганда]], насочени към [[предразсъдък|предразсъдъците]], чувствата, страховете, [[суета]]та и надеждите на публиката. Типични са [[либерализъм|либералистичните]], [[популизъм|популистките]] и [[религия|религиозни]] тематики. Какво може да бъде окачествено като демагогия е спорен въпрос още откакто [[Аристофан]] за първи път използва термина по адрес на Атинския държавник [[Клеон]].
 
[[Етимология]]та на [[понятие]]то идва от названието [[демагог]], което първоначално не е съдържало негативен оттенък и в [[Древна Гърция]] е означавало [[демокрация|демократичен]] [[политик]], известен [[популизъм|популист]] и „[[народен трибун]]“.
Ред 11:
[[Макс Вебер]]:
 
<blockquote>Политическо управление във вида на свободния "демагог"„демагог“, който се е появил в древните градове-държави e по-голямата ни грижа; Както и градът-държава, този демагог е типичен за Запада и особено за средиземноморската култура. Нещо повече, политическото ръководство под формата на парламентарен "партиен„партиен лидер"лидер“, се е зародило в рамките на правовата държава, която също е характерна само за Запада.</blockquote>
 
Въпреки че тези определения наблягат на използването на лъжа и фалш, опитните демагози често могат да използват само пресилването на определен факт, от което безкритичният слушател бива подведен сам да стигне до желаните заключения. Освен това, демагогът може и да вярва на собствени си аргументи (например, има добри основания да се предположи, че [[Адолф Хитлер]] – със сигурност един от най-успешните демагози в историята – искрено е вярвал на собствената си анти-еврейска изобличителна риторика).
Ред 30:
 
* [[Алкивиад]]: Убeждава жителите на Атина да нападнат Сицилия по време на [[Пелопонески войни|Пелопонеските войни]], което води до катастрофални резултати. Той подвежда [[Еклесия|Атинското народно събрание]] да подкрепи издигането му за командир, като твърди, че победата ще дойде лесно, гъделичкайки атинската суета и призовавайки към действия и смелост, а не към внимателно обмисляне.
* [[Клеон]]: Друг атински политик, критикуван от Тукидид и Аристофан. Въпреки че по същото време и друг възхваляван атинец, Сократ, е бил критикуван и нарочван за софист в комичната пиеса на Аристофан "Облаците"„Облаците“, без да бъде определен като демагог.
 
Тези съвременни личности отговарят по-точно на дефиницията на Шоу и Вебер: