|
== Балкански войни (1912 – 1913) ==
Десети родопски пехотен полк е мобилизиран в гр. Хасково. През цялата нощ на 17-тии срещу 18-тии Септември в казармите пристигат хора от селата на околиите, влизащи в състава на 10-тоо военно-инспекционно окръжие. На 18-тии и 19-тии Септември се раздават облекло и оръжие и на 20-тии Септември полкът е в пълния си състав. 10 Родопски полк влиза в състава на Втора армия, Осма Тунджанска дивизия, 1-ва пехотнабригада. На 25-тии Септември полка напуска Хасково под гръмкото „Ура“ на събралите се граждани и изпращачи и звуците на на марша „Шуми Марица“. На 4-ти Октомври 1912 г. войната е обявена. На 5-тии Октомври на преди разсъмване 10 Родопски полк настъпва по пътя с.Бисер-с. Белица (общ.Любимец)-с. Лозен- с.Сива река, като задачата му е да превземе връх Трите чуки, гарата в Свиленград и моста на р. Марица. Турците се опитват да вдигнат моста във въздуха, но не успяват и са отблъснати към Одрин. На 7 и 8 октомври полкът атакува турците на височините при селата Булдуркьой и Кадъркьой и ги превзема. Дава 9 жертви, а противника 60 жертви, 16 пленника, а също и военни трофеи- картечница, 20 пушки и патрони. На 09.10.12г Шукри паша- командирът на Одринската крепост, предприема нападение при позициите на полка при селата Коюнлии и Юруш. След сражения турците са отблъснати към крепостта, като отстъплението им се превръща в паническо бягство. Турските загуби пред позицията на 10 Родопски, 30 Шейновски и 51 пехотен полк са около 900 убити. 10 Родопски полк дава в сраженията 6ма6-има убити и 70 ранени войници. На 15-тии Октомври 10 Родопски полк започва да преминава през 3 понтонни моста, силно придошлата, р.Арда. На 16-тии турците ги атакуват с 15 дружини, които са подкрепени от артилерия, но са отблъснати. През нощта на 20 октомври, в непрестанен дъжд и дълбока кал, полкът се придвижва към Източния сектор на Одринската крепост. В следващите дни полкът води боеве, като настъпва Кум дере и заема гребените на Ески Кумлук и Пачаджилар. Опитите на турците да контра-атакуват са отблъснати. В боевете 10 Родопски полк дава 41 убити и 353 ранени войници. Дружина от полка участва в пленяването на 14 000 корпус на Явер паша на 15 ноември. На 12.01.1913 г. внезапно, от разрив на сърцето, почива командирът на полка и на негово място е назначен подполковник Янков. След провала на мирните преговори в полка се получава заповед, че примирието е изтекло и артилерията започва да обстрелва Одрин. За периода 21 – 26 януари 1913 г. се водят слаби престрелки, които обаче водят до 47 ранени войници от полка. За командир на Източния сектор е назначен военния инженер ген.Георги Вазов- брат на поета Ив.Вазов. В резултат на което са предприети активни действия в сектора. Участъка на полка е зает от 29-тии Ямболски полк, а 23-ти Шипченски полк разделя своя участък с 10 Родопски полк. Точно на 27.01.1913г в 5ч. сутринта, при разместването на частите, турците предприемат атака срещу сектора и нахлуват в българските окопи. Благодарение на бързата реакция на командира на 1-ва рота на 10 Родопски полк- поручик Свраков, който усеща, че положението е критично- с натъкнат нож и викове „Ура“, той повежда ротата си напред и отблъсква с ротата си атакуващите турци, като примера на 1-ва рота е последван и от останалите роти на полка. Тази победа на борисовградци, хасковци и харманлийци струва кръвта на 42-ма убити, но врага дава 800 убити. На следващата нощ турците отново атакуват полка, като са отблъснати и не правят нови опит за атака до 10 март. Полкът дава загуби от 8 убити и 105 ранени българи. Ген.Вазов решава да атакува едновременно с изненада всички турски позиции, но главния удар да се насочи срещу фортовете Айваз баба и Айджи йолу в Изт. сектор на Одрин. През нощта на 11-тии Март ротите тихомълком се предвижватпридвижват и преминават Кум дере в посока крепостта. От двете страни на 10 Родопски полк са 23-ти и 32-ри полкове. Пионерните части пробиват проходи през мрежите и загражденията и с мощно „ура“ родопци настъпват. Скоро турците са уплашени, разбити и обърнати в бягство. Превзети са позициите на турците на Маслака и Малтепе пред крепостта. Артилерията се измества незабавно напред след полка- това е един от българските приносите в световната военна история. В 7ч. на 12-тии Март турците окончателно са отблъснати зад фортовия пояс. Решено е 23-ти Шипченски полк да атакува Айваз баба, а 10 Родопски полк форта Айджи йолу. В 23.30 ч. 10 Родопски полк започва своето настъпление. Пионерските команди достигат телените мрежи и правят два прохода в тях. Турците поддържат силен огън, но поради ефективността на българската артилерия, техният огън е разсеян. Родопци атакуват през проходите и в 1.45ч на 13-тии Март 1913 г. завладяват Айджи йолу, като борисовградчани, хасковлии и харманлийци са първите стъпили в Одринската крепост. Войниците влезли във форта се размесват. Летят шрапнели. Един войник се качва да подаде сигнал с червен фенер на българската артилерия да спре обстрела на форта, но пада ранен. Друг поема фенера. След това пада и Айваз баба превзет от шипченци. Родопци пленяват и едно турско бойно знаме. Турците правят опит да си възвърнат фортовете, но са отхвърлени. Уплашеният Шукри паша-комендант на крепостта, от нахлуването на 10 Родопски полк, заповядва да се взривят складовете с храна и боеприпаси и в 8.30ч. се предава заедно с крепостта Одрин. По заповед на командващия армията 10-тии Родопски полк и 23-ти Шипченски полк получават правото първи да влязат в превзетия Одрин. На 12-тии и 13-тии Март 1913 г. при щурма на Одрин нашият полк дава 185 убити, а от болести и рани умират още 64 души.<ref>{{Цитат книга|last=Кременаров|first=Георги|title=Десети родопски пехотен полк и войните за национално обединение|year=2011|month=|publisher=|location=гр.Пловдив|isbn=978-954-90691-3-6|pages=}}</ref>
|
