Николай Пирогов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-((?:1\d|[2-9]0)(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите|ина|ината)\b +\1-\2) |
|||
Ред 46:
Въпреки че Пирогов вече е на преклонна възраст, руският [[император]] [[Александър II (Русия)|Александър II]] се сеща за него по време на Руско-турската война. Императорът е в [[България]] през [[август]] [[1877]] г., когато призовава Пирогов като ненадминат хирург и организатор за нуждите на военните действия. Въпреки че по негово време в България са професор Боткин (личен лекар на императора и създател на вътрешната медицина в Русия), професор Склифасовски, професор Ерисман (създател на руската медицинска хигиенна наука), нуждата от 67-годишния Пирогов е осезаема, а неговото присъствие на фронта належащо. Той приема да пристигне в България при условие, че му бъдат предоставени неограничени права на действие. Желанието му е удовлетворено и на [[10 октомври]] 1877 г. Пирогов пристига в България, като пребивава в изградената военно-полева болница в село [[Горна Студена]] (Свищовско), където е главната квартира на руското командване.
По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Освободителната война]]
Края на дните си Николай Пирогов прекарва в имението си в село Вишня, днес [[квартал]] на [[Виница (Украйна)|Виница]] в [[Украйна]], където и умира.
| |||