Рутенски език: Разлика между версии

| родно име = руска(я) мова<ref>[http://www.philol.msu.ru/~slavphil/books/21_10_2003.pdf ''Ж. Некрашевич-Короткая''. Лингвонимы восточнославянского культурного региона (историчесикий обзор) // Исследование славянских языков и литератур в высшей школе: достижения и перспективы: Информационные материалы и тезисы докладов международной научной конференции / Под ред. В. П. Гудкова, А. Г. Машковой, С. С. Скорвида. — – М., 2003. — – С. 150 — – 317 с.]</ref><ref>Начальный этап формирования русского национального языка, Ленинград 1962, p. 221</ref>

'''СтаробеларускиРутенскиият език''', известен също като '''староукраинскистаробеларуски''', '''западнорускистароукраински''' или '''рутенски езикзападноруски''' (на беларуски ''Старабеларуская мова'', на украински ''Староукраїнська мова'') е бил [[Източнославянски езици|източнославянски език]] с историческо значение. Той се е говорел след 1569 г. в източните славянски територии на [[Жечпосполита|Полско-литовската държава]].

Произхождащ от [[староруски език]], старобеларускирутенският е прародителят на съвременния [[Беларускибеларуски език|беларуски]]. Понякога дори е наричан „западно руски“„западноруски“ (на руски ''{{lang|ru|западнорусский язык''}}). Тъй като рутенският винаги е бил, така да се каже, [[Диглосия|разговорна, непрестижна]] противоположност на [[Църковнославянски език|църковнославянския език]], той е бил и все още е наричан често ''проста(я) мова'' (буквално „прост език“).

Когато [[североизточната част на Европа]] постепенно се освободила от [[Монголско нашествие в Русия|татарското влияние]], се появили четирима принца, които приели титлата [[велик княз]]. Двама от тях започнали да събират източнославянските територии: единят в [[Москва]], другият във [[Вилнюс]]. В резултат на тези дейности се появили две предимно източнославянски държави, [[велико московско княжество|Великото московско княжество]] (на руски ''Великое Княжество Московское''), което накрая се разгърнало в Руската Империя, и [[Велико Литовско княжество|Великото литовско княжество]] (на старокнижовен литовски ''Didi Kunigiste Letuvos'', на беларуски ''Вялікае Княства Літоўскае'', на украински ''Велике князівство Литовське''), което заемало грубо казано земите на съвременен [[Беларус]], [[Украйна]] и [[Литва]], а по-късно се съединило с [[Полша]], за да образува [[Жечпосполита|Полско-литовската държава]]. От езикова гледна точка двете държави продължили да използват местните разновидности на книжовния език на [[Киевска Рус]], но заради огромното влияние на полския на запад и на църковнославянския на изток те постепенно израснали в два различни книжовни езика: рутенски в Литва и Жечпосполита и [[История на руския език|(старо)руски]] в Московското княжество. И двата са се наричали ''Руский'' Ruskij или ''Словенский'' (Славявнски), само когато е имало нужда от разграничаване между книжовния език на Московската държава и този на Литва, първият се е наричал ''Московский'' „Руски“ (и рядко вторият ''Литвинский'' „Литовски“).

След сключването на [[ЛюблинскиЛюблинска съюзуния|люблинскияЛюблинския съюз]], южните територии на Великото литовско княжество (грубо днешна Украйна) попаднали под директното управление на полската корона, докато северните (грубо Беларус и Литва) запазили известна автономия. Това породило също така разлики, засягащи положението на старобеларуския като [[официален език]] и интензивността на полското влияние върху него. Обаче в двете части на княжеството, населявани от източни славяни, старобеларуският си останал [[лингва франка]], но и в двете той все повече и повече бил изместван от полския в областта на литературата, религиозната полемика и официалните документи.

Скъсването с литературната традиция е било особено драстично в беларуския: В [[Жечпосполита]] [[Полски език|полския]] съвсем бил изместил рутенския в областта на администрацията и литературата. Освен това през продължилата тринайсет години война с [[Руско царство|Руското царство]] (1654- – 1667) около 50% от беларуското население (или рутенците от [[Велико Литовско княжество|Великото литовско княжество]]) било избито и [[страна]]та била опустошена. Градовете и цялата образователна система били унищожени. След това беларуският се запазил само като говорим селски език без почти никаква писменост чак до средата на деветнайсети век.