Дафнис и Хлоя: Разлика между версии

Дафнис и Хлоя били подхвърлени в една гора. Една от козите на овчаря Ламон се грижи за Дафнис и го кърми, докато го намира самия Ламон, който го отнася в своя дом. Ламон и неговата жена Миртала го отглеждат като свое дете. Две години по-късно е намерено друго дете, което една от овците на друг овчар- – Дриас кърми в една от пещерите на Нимфите. Дриас намира детето, отнася го вкъщи при жена си Напа и двамата му дават овчарското име Хлоя. И при двете намерени деца има оставени скъпи вещи за разпознаване, които подчертават благородния им произход.

Дафнис и Хлоя прикарват времето си заедно. По време на честването на Дионисовите празници те взаимно се оскърбяват, като общуват с други момичета и момчета на тяхната възраст. Един ден срещат стария воловар Филет, който им разказва за Ерос и им дава съвети как да лукуват любовните си мъки. <blockquote>''Срещу Ерос няма цяр, който да се яде или пие, нито пък с песен се лекува. Любовта само целувки и прегръдки я лекуват и ако влюбените легнат и се притиснат голи.''<ref>{{Цитат книга|last=|first=Ксенофонт Ефески, Лонг, Неизвестен|title=Три антични романа|year=1987|month=|publisher=Народна култура|location=София|isbn=|pages=102}}</ref></blockquote>Младите влюбени за почват постепенно да осмислят и прилагат всички съвети, които Филетас им дава. Не се престрашават да изълнят само последния.

Обстоятелствата стават драматични, когато богати младежи от града навличат на Дфнис неприятности, като ловуват неправилно и подплашват козите му към морския бряг, където е завързан за брега корабът им. Наколко кози изгризват ликото и морето отнася кораба. Гневните младежи пребиват Дафнис и искат съд. Процесът води Филетас, който се застъпва за Дафнис и го обявява за невинен. Настъпва сбиване между селаните и младежите и младежите биват прогонени от града. Но тази случка носи след себе си още много нериятности за града и за самите Дафнис и Хлоя. Стратегът на съседния градустройва нападение със своя армия. Отвлича хлоя и заграбва много добитък и скъпоценности. На помощ на Дафнис се притичват Нимфите, които са успеи да привлекат на своя страна и богът Пан, които е сърдит на Дафнис и Хлоя, защото не му отдават необходимата почит. Благодарение на Нимфите и на Пан, които със своите магични сили предизвикват освобождаването на Хлоя, хармонията е възстановена. Младите устроиват празник и правят жертвоприношение в името на божествата, които са им помогнали.

През пролетта, когато се събират отновозаедно, двемата влюбени започват да обмислят прилагането на най-радикалния съвет против любовни мъке, който досега са избягвали- – лягат голи един до друг. Но това никак не облекчава страданията им. Тогава започват да наблюдават отношенията между козите и козлите в стадото. Дафнис предлага да направят това, което те правят. Предложението остава неосъществено.

Ликенион- – жената на един от селянините ги наблюдава известно време и ги съжалява, задето тъй страдат от любов. Тя намира повод да остане с Дафнис на саме и го научава как наистина се прави любов и къде е подходящото място за това начинание. Предупреждава го също, че Хлоя е още момиче и в началото ще йѝ причинява страдания.

Междувременно при бащата на Хлоя дофождат много младежи, които искат от него да им я даде за жена. Дафнис тъгува, защото е беден и не може да поиска Хлоя. Тогава на помощ му се притичват отново Нимфите, които го опътват как да намери чувалът с пари, които е изхвърленен на брега, когато козите изгризват въжето. Дафнис намира три хиляди драхми и ги занася на Дриас, който му обещава, че през есента Хлоя ще стане негова жена.

В града пристигат синът на господаря Астил заедно със своя паразит Гнатон. Гнатон има наклонност към собствения си пол. Влюбва се в Дафнис и започва да го следи и да се опитва да го прелъсти. Дафнис упорито го отбягва и се крие от него. Гнатом измолва от Астил да му даде Дафнис за помощник и любимец. Астил се допитва до баща- – Дионисофан, а той му го преотстъпва. Един жалостив селянин, който обича млади пастир става свидетел на този разговор и отива веднага при Дриас, за да му разкаже всичко. Тогава Дриас взима решение да разкрие, че не е истински баща на Дафнис и да даде вещите за разпознаване. В началото господарят не му вярва, но когато вижда вещите, осъзнава, че Дафнис е негов роден син, който преди години е захвърлил, но не по своя воля. Дионисофан е многго щастлив, Астил също. Радостта на Астил едва не погубва Дафнис, който се стряска при вида на брат си, който тича към него, защото не знае причината. Младият козар от страх, че то гонат побягва къв скалите на брега на морето. Асхил бързо осъзнава грешката си и извиква причината поради която идва. Всички са много щастливи.

После довеждат и Хлоя, признава, че и тя е намерено дете, завеждат я заедно с Дафнис в града, за да намерят родителите си . Намерат ги. На младите пастири с благороден произход градският живот не се харесва никак. Те се връщат в околностите на Митилена при своите съселяни. Там сключват брак. Сватбата е устроена по пастирски. След нея Дафнис и Хлоя живеят по пастирски до края на дните си. Раждат им се две деца- – момче и момиче. Момчето бива откърмено от коза, а момичето от овча- – като Дафнис и хлоя. <blockquote><br />Додето били живи, повечето време прекарвали по пастирски. От боговете почитали Нимфите, Пан и Ерос, държали големи стада овце и кози и смятали за най-сладка храна плодовете и млякото. И първородния си син поставили да суче от коза, а момиченцето, което им се родило след него, накарали да бозае от овца и ги нарекли — – него Филопимен, нея Агела.<ref>{{Цитат книга|last=|first=Ксенофонт Ефески, Лонг, Неизвестен|title=Три антични романа|year=1987|month=|publisher=Народна култура|location=София|isbn=|pages=}}</ref></blockquote>

*' ''[[Дафнис]]''' – младо момче, пастир, откърмен от коза и намерен и отгледан от Ламон и Миртал; влюбва се в Хлоя; името му е традиционно пастирско;

*' ''Хлоя''' – младо момиче, откърмено от овца, намерено в една от пещерите на Нимфите от овчаря Дриас; което се влюбва в Дафнис; името ѝ е традиционно буколическо, по произход е епитет на [[Деметра]], покровителка на младите растения; в превод означава „млада шума“; <ref>{{Цитат книга|last=|first=Ксенофонт Ефески, Лонг Неизвестен|title=Три антични романа|year=1987|month=|publisher=Народна култура|location=София|isbn=|pages=205, бележка номер 9}}</ref>

*' ''[[Доркон]]''' – воловар, изпитва любовно влечение към Хлоя, опитва се по честен и нечестен път да спечели сърцето ѝ; но в замяна на една целувка ѝ помага да спаси любимия си Дафнис, когато е тежко ранен и предусеща, че жизнените му сили го напускат;

*' ''Ламон''' – козар, приемен баща на Дафнис, грижлив и състрадателен човек;

*' ''Миртала''' – приемна майка на Дафнис, жена на Ламон;

*' ''Дриас''' – овчар, приемен баща на Хлоя; грижлив и състрадателен също като Ламон; отчасти сребролюбив; добър актьор е и умее да лъже;

*' ''Напа''' – приемна майка на Хлоя, жена на Дриас; грижно и състрадателна; ревнива по майчински (спряма овцата, която кърмила Хлоя преди да я намери Дриас);

" Има на остров Лесбос голям и красив град, наречен Митилена. Прорязан е с канали, в които кротко се втича морето, красят го мостове от полиран мрамор. Като че ли виждаш пред себе си не град, а остров. На около двеста стадия от града един богат човек притежавал земя, цяло съкровище — – хълмове, богати на дивеч, житоносни поля, покрити с лозя склонове, пасбища за стадата. А и морето обливало с вълни дългия бряг, покрит с най-фин пясък."<ref>{{Цитат книга|last=|first=Ксенофорт Ефески, Лонг, Неизвестен|title=Три антични романа|year=1987|month=|publisher=Народна култура|location=София|isbn=|pages=134}}</ref>

Тези четива са били предназначени за големия елинистически град, а тяхната публика- – средната елинистическа прослойка, коя то е образована и осигурена, за да има време и за четене, но все пак не толкова високо образована - – предпочитания към сантивентални и заплетени фабули.

Вероятно социалната причина за раждането на гръцките любовни повести е жаждата от литература, която да служи за лична употреба, която изпитват субективно свободните индивиди, които не могат да се интегрират добре в дадена общност, която ги запознава с вече утвърдени ценности. Тези инивиди изпитват дълбоко безпокойство, когато пред тях се изправи светът, които е не само огромен, но и непрекъснато променящ се.

Фабулата в любовно-авантюристичните романи е основният носител на смисъла и може да бъде открита във всички произведения, принадлежащи на този жанр.<ref>{{Цитат книга|last=|first=Ксенофонт Ефески, Лонг, Неизвестен|title=Три антични романа|year=1987|month=|publisher=Народна просвета|location=София|isbn=|pages=5- – 7}}</ref>“

== Външни препратки ==