Джейн Еър: Разлика между версии

Романът разказва за Джейн Еър. Тя е сираче, оставено на грижите на своите вуйчо и вуйна. Вуйчото обаче също умира и малката Джейн остава под опеката на своята вуйна мисис Рийд, заради нейното обещание към покойния ѝ съпруг, че ще се грижи за сирачето. Тя го прави с нежелание, отнася се грубо и студено към детето. Братовчедите на Джейн - Илайза, Джордж и Джорджиана- също не я обичат и много често я тормозят. Всички смятат Джейн за невъздържано и невъзпитано дете, което не заслужава мястото си сред това семейство. Единствената, която се отнася добре с малката Джейн, е една от прислужниците- Беси. След една случка с Джордж, при която Джейн го удря, тя е наказана да остане в зловеща стая съвсем сама, което срива психиката ѝ. След като детето се разболява след случката с наказанието, лекар предлага на семейството да я изпратят в пансион. Моментът настъпва и десетгодишната Джейн е изпратена в пансион за сирачета "Лоуд"„Лоуд“ Условията там са ужасни. Още в първия ден от престоя на Джейн в това училище, закуската има отвратителен вкус. Момичетата остават гладни. Това е честа практика в училището. Студът и гладът вървят ръка за ръка. Храната е недостатъчна, а ръцете и краката на децата премръзват. Възпитателките са строги и поддържат мнението, че Джейн е грубо и невъзпитано дете. Единствената, която забелязва вродения интелект на Джейн е госпожица Темпъл, която всячески се старае да направи живота на момичетата в "Лоуд"„Лоуд“ по-поносим. В пансиона Джейн се сприятелява с две момичета- Хелин Бърнз и Мери-Ан Уилсън.

През това време Джейн се обучава, а мисис Темпъл е директорка на пансиона. Самата Джейн две години остава като учителка в "Лоуд"„Лоуд“, но след като нейната приятелка и благодетелка се омъжва и напуска директорския пост, тя решава, че са ѝ нужни нови хоризонти. Тя подава обявление във вестника, за да си намери работа като учителка. Скоро получава покана и заминава за имението "Торнфийлд"„Торнфийлд“. Преди това успява да се срещне с Беси, която ѝ разказва за живота на семейство Рийд.

Джейн пристина в "Торнфийлд"и„Торнфийлд“и открива там главната икономка на имениято- мис Феърфакс. Тя я запознава с новата ѝ ученичка- Адейла Варан. Детето е от Франция и Джейн общува с него на френски. Адел е обикновено дете, буйно и живо, което трудно се съсредоточава, но се учи добре. Оказва се, че стопанинът на имението често отсъства. Той пристига винаги неочаквано в имението, затова прислугата поддържа всички стаи подредени.

При едно от посещенията си в града, Джейн среща непознат конник, който пада от коня си и тя му помага. Оказва се, че това е стопанинът на имението – мистър Рочестър. Той се завръща в "Торнфийлд"„Торнфийлд“. При разговорите на стопанин с Джейн, се разкрива много от неговия странен характер. Той е човек, който трудно би могъл да бъде разгадан. Малката ученичка на Джейн е всъщност дъщерята на бивша любовница на мистър Рочестър от странстванията му в чужбина. Той не е убеден, че е баща на детето, но го е взел под крилото си. Мистър Рочестър обича да разговаря с Джейн често, като говори за качествата ѝ, за картините ѝ, но и често я критикува.

След месец тя се връща в "Торнфийлд"„Торнфийлд“. Посрещната е радушно от мистър Рочестър. Следващите седмици преминават под знака на предстоящата сватба на мистър Рочестър с мис Инграм. Сърцето на Джейн е сломено, то тя знае, че човек като него никога не би се влюбил в дребно, хилаво и обикновено девойче като нея.

Тук започва едно от най-страшните изпитания за Джейн Еър. Тя се скита сама, без пари, гладна и премръзнала. Полумъртва проси по къщите в крайпътните селца за късче хляб. Когато в поредната къща ѝ отказват да се нахрани и постопли вътре, Джейн решава, че това е нейният край. Но стопаните на къщата се оказват добри хора. Приютяват я, спасяват я от гладна смърт и измръзване. Собствениците се оказват две сестри- Мери и Дайана, които наскоро са загубили баща си, а нямат майка от доста време. За тях се грижи техният брат- Сейнт Джон, който е свещеник. Момичетата са мили и възпитани, приемат Джейн с охота. Сейнт Джон дори предлага на Джейн работа в местното училище, след като се възстанови от изтощението си. Джейн се представя с фалшиво име и не разказва нищо за миналото си. Настанява се в скромно жилище и става учителка. Сейнт Джон ѝ помага с каквото може и тя се чувства добре. Понякога тя пише писма до "Торнфийлд"„Торнфийлд“, които обаче остават без отговор. Една малка разсеяност на Джейн води до откритие за нея. Един неин подпис с истинските ѝ имена е провокирал Сейнт Джон да се разрови в миналото ѝ. Освен разкритието, че тя е жената, която някой си мистър Рочестър е търсил безнадеждно, се оказва, че Джейн има и семейство. Джейн всъщност е братовчедка на Сейнт Джон и сестрите му, както и наследница на двайсет хиляди лири. Тя, водена от силното си желание да има семейство, решава да подели парите между нея и братовчедите ѝ. Сейнт Джон научава Джейн на индонезийски, а сетне я моли да се омъжи за него и да заминат на мисионерска мисия. Джейн отказва категорично, с което накърнява достойнството на свещеника.