Дафнис и Хлоя: Разлика между версии

▲'''Дафнис и Хлоя''' (на гръцки Δάφνις καὶ Χλόη, на анлийски ''Daphnis and Chloe'') е [[Античен роман|античен]] [[Любовно-авантюрен|любовно-авантюристичен]] роман, създаден от древногръцкия писател [[Лонг (поет)|Лонг]] от остров [[Лесбос]] през през трети или четвърти век сл. Хр.

▲Лонг разказва историята на подхвърлените деца Дафнис и Хлоя, които прекарват своето детство на остров Лесбос със стадата на своите приемни приемни бащи Ламон и Дриас. Първоначално разделени, с течение на времето момчето и момичето пак се събират. Пасат стадата си заедно и стават приятели, а в последствие и се влюбват един в друг. В хода на произведението те претърпяват различни премеждия, в които са замесени божества и хора, научават що е то любовта, намират истинските си родители, а във финалната част сключват брак и им се раждат деца.

▲== Съдържание на романа: ==

▲=== '''<u>Първа книга-</u>''' ===

▲Дафнис и Хлоя били подхвърлени в една гора. Една от козите на овчаря Ламон се грижи за Дафнис и го кърми, докато го намира самия Ламон, който го отнася в своя дом. Ламон и неговата жена Миртала го отглеждат като свое дете. Две години по-късно е намерено друго дете, което една от овците на друг овчар – Дриас кърми в една от пещерите на Нимфите. Дриас намира детето, отнася го вкъщи при жена си Напа и двамата му дават овчарското име Хлоя. И при двете намерени деца има оставени скъпи вещи за разпознаване, които подчертават благородния им произход.

▲Стадата на двамата животновъди пасат винаги в близост едно до друго. Дафнис и Хлоя изрстват почни заедно, а впоследствие между тях ражда много силно приятелство.

▲Чувствата им надскачат границите на приятелството за първи път, когато Хлоя помага на пропадналия в един ров Дафнис да се спаси, а после го води да се изкъпе и го наблюдава. Тогава тя не разбира все още чувствата, които се пораждат в душата и. Но осъзнава, че причината за тези чувства е Дафнис и изпитва силно желание отново да го наблюдава докато се къпе.

▲Тук се наесва и биволарят Доркин, който е участвал в спасяването на Дафнис от трапа. Той изпитва любовни влечения към Хлоя и се опитва да спечели сърцето и. Започва да дохожда често при младежите, носи подаръци на Хлоя и се оптива да я впечатли, а с Дафнис се отнася като с по-малко от него момче. Впоследствие Доркон иска Хлоя да определи кой от двамата е по-красив и притежава повече положителни качества. Тя изибра Дафнис. Победителят получава целувка. В този момент и у него се разпалва любовното чувство. Но и то като Хлоя не може да проумее какво се случва със самия него.

▲В края на първата част романтичната идилия се прекъсва за кратко. Дафнис бива нападнат от младежи, на които неговите кози са направили наивна пакост, макар и не по негова вина. Хлоя вика на помощ Доркон, но младежите го пребиват смъртоносно. Преди да умре той подарява на Хлоя сирингата си и заръчва да засвири мелодията, на която той я е научил. В този момент животните на борда преобръщат кораба и така помагат на Дафниис да се спаси и а излезе на брега.

▲=== '''<u>Втора книга</u>''' ===

▲Дафнис и Хлоя прикарват времето си заедно. По време на честването на Дионисовите празници те взаимно се оскърбяват, като общуват с други момичета и момчета на тяхната възраст. Един ден срещат стария воловар Филет, който им разказва за Ерос и им дава съвети как да лукуват любовните си мъки. <blockquote>''Срещу Ерос няма цяр, който да се яде или пие, нито пък с песен се лекува. Любовта само целувки и прегръдки я лекуват и ако влюбените легнат и се притиснат голи.''<ref>{{Цитат книга|last=|first=Ксенофонт Ефески, Лонг, Неизвестен|title=Три антични романа|year=1987|month=|publisher=Народна култура|location=София|isbn=|pages=102}}</ref></blockquote>Младите влюбени за почват постепенно да осмислят и прилагат всички съвети, които Филетас им дава. Не се престрашават да изълнят само последния.

▲Обстоятелствата стават драматични, когато богати младежи от града навличат на Дфнис неприятности, като ловуват неправилно и подплашват козите му към морския бряг, където е завързан за брега корабът им. Наколко кози изгризват ликото и морето отнася кораба. Гневните младежи пребиват Дафнис и искат съд. Процесът води Филетас, който се застъпва за Дафнис и го обявява за невинен. Настъпва сбиване между селаните и младежите и младежите биват прогонени от града. Но тази случка носи след себе си още много нериятности за града и за самите Дафнис и Хлоя. Стратегът на съседния градустройва нападение със своя армия. Отвлича хлоя и заграбва много добитък и скъпоценности. На помощ на Дафнис се притичват Нимфите, които са успеи да привлекат на своя страна и богът Пан, които е сърдит на Дафнис и Хлоя, защото не му отдават необходимата почит. Благодарение на Нимфите и на Пан, които със своите магични сили предизвикват освобождаването на Хлоя, хармонията е възстановена. Младите устроиват празник и правят жертвоприношение в името на божествата, които са им помогнали.

▲=== '''<u>Трета книга-</u>''' ===

▲Любовната мъка се засилва и у двамата герои през зимата, когато са разделени и затворени по домовете си. Дафнис измисля всевъзможни претекстове, за да може да види Хлоя дори и за кратко.

▲През пролетта, когато се събират отновозаедно, двемата влюбени започват да обмислят прилагането на най-радикалния съвет против любовни мъки, който дотогава са избягвали – лягат голи един до друг. Но това никак не облекчава страданията им. Тогава започват да наблюдават отношенията между козите и козлите в стадото. Дафнис предлага да направят това, което те правят. Предложението остава неосъществено.

▲Ликенион – жената на един от селянините ги наблюдава известно време и ги съжалява, задето тъй страдат от любов. Тя намира повод да остане с Дафнис на саме и го научава как наистина се прави любов и къде е подходящото място за това начинание. Предупреждава го също, че Хлоя е още момиче и в началото ще ѝ причинява страдания.

▲Междувременно при бащата на Хлоя дофождат много младежи, които искат от него да им я даде за жена. Дафнис тъгува, защото е беден и не може да поиска Хлоя. Тогава на помощ му се притичват отново Нимфите, които го опътват как да намери чувалът с пари, които е изхвърленен на брега, когато козите изгризват въжето. Дафнис намира три хиляди драхми и ги занася на Дриас, който му обещава, че през есента Хлоя ще стане негова жена.

▲=== '''<u>Четвърта книга</u>''' ===

▲В града пристигат синът на господаря Астил заедно със своя паразит Гнатон. Гнатон има наклонност към собствения си пол. Влюбва се в Дафнис и започва да го следи и да се опитва да го прелъсти. Дафнис упорито го отбягва и се крие от него. Гнатом измолва от Астил да му даде Дафнис за помощник и любимец. Астил се допитва до баща – Дионисофан, а той му го преотстъпва. Един жалостив селянин, който обича млади пастир става свидетел на този разговор и отива веднага при Дриас, за да му разкаже всичко. Тогава Дриас взима решение да разкрие, че не е истински баща на Дафнис и да даде вещите за разпознаване. В началото господарят не му вярва, но когато вижда вещите, осъзнава, че Дафнис е негов роден син, който преди години е захвърлил, но не по своя воля. Дионисофан е многго щастлив, Астил също. Радостта на Астил едва не погубва Дафнис, който се стряска при вида на брат си, който тича към него, защото не знае причината. Младият козар от страх, че то гонат побягва къв скалите на брега на морето. Асхил бързо осъзнава грешката си и извиква причината поради която идва. Всички са много щастливи.

▲После довеждат и Хлоя, признава, че и тя е намерено дете, завеждат я заедно с Дафнис в града, за да намерят родителите си. Намерат ги. На младите пастири с благороден произход градският живот не се харесва никак. Те се връщат в околностите на Митилена при своите съселяни. Там сключват брак. Сватбата е устроена по пастирски. След нея Дафнис и Хлоя живеят по пастирски до края на дните си. Раждат им се две деца – момче и момиче. Момчето бива откърмено от коза, а момичето от овча – като Дафнис и хлоя. <blockquote><br />Додето били живи, повечето време прекарвали по пастирски. От боговете почитали Нимфите, Пан и Ерос, държали големи стада овце и кози и смятали за най-сладка храна плодовете и млякото. И първородния си син поставили да суче от коза, а момиченцето, което им се родило след него, накарали да бозае от овца и ги нарекли – него Филопимен, нея Агела.<ref>{{Цитат книга|last=|first=Ксенофонт Ефески, Лонг, Неизвестен|title=Три антични романа|year=1987|month=|publisher=Народна култура|location=София|isbn=|pages=}}</ref></blockquote>

▲" Има на остров Лесбос голям и красив град, наречен Митилена. Прорязан е с канали, в които кротко се втича морето, красят го мостове от полиран мрамор. Като че ли виждаш пред себе си не град, а остров. На около двеста стадия от града един богат човек притежавал земя, цяло съкровище – хълмове, богати на дивеч, житоносни поля, покрити с лозя склонове, пасбища за стадата. А и морето обливало с вълни дългия бряг, покрит с най-фин пясък."<ref>{{Цитат книга|last=|first=Ксенофорт Ефески, Лонг, Неизвестен|title=Три антични романа|year=1987|month=|publisher=Народна култура|location=София|isbn=|pages=134}}</ref>

▲== Общи характеристики на гръцкия любовно-авантюристичен античен роман; История на появяването му на бял свят; ==

▲Авантюристично-любовният роман е най-добре е най-добре изразеният вид [[античен роман]]. Той е най-развит измежду всички типове антични романи. Любовно-авантюристичните романи са написани на гръцки език, което се обяснява с факта, че са създавани и разпространявани в източната част на античния свят. В науката често се наричат гръцки любовни романи. Тези романи често се озаглавятват с имената на двамата главни герои е от византийско време. То обича тези романи и създава по свои собствен любовен роман по техен образ и подобие. По оригиналните заглавия от античността може да се съди, че в антично време влюбените момче и момиче почти не са се третирали като равностойни герои.

▲По същество творбите от тези жанр са често анонимни. За създателите им не се знае почти нищо. [[Богдан Богданов]] сравнява любовно авантюристичните романи от онова време със съвременната масова литература. Много по-значима в тях е ролята на клишето, отколкото на личното авторово присъсвие.

▲Тези четива са били предназначени за големия елинистически град, а тяхната публика – средната елинистическа прослойка, коя то е образована и осигурена, за да има време и за четене, но все пак не толкова високо образована – предпочитания към сантивентални и заплетени фабули.

▲Вероятно социалната причина за раждането на гръцките любовни повести е жаждата от литература, която да служи за лична употреба, която изпитват субективно свободните индивиди, които не могат да се интегрират добре в дадена общност, която ги запознава с вече утвърдени ценности. Тези инивиди изпитват дълбоко безпокойство, когато пред тях се изправи светът, които е не само огромен, но и непрекъснато променящ се.

▲Любовно-авантюристичната повест помага на индивидите да се справят със своята несигурност и им помага чрез „празник“ на своята утопична фабула и им помага да надскочатделника и бита и да се извисят, да станат по приобщени.

▲Фабулата в любовно-авантюристичните романи е основният носител на смисъла и може да бъде открита във всички произведения, принадлежащи на този жанр.<ref>{{Цитат книга|last=|first=Ксенофонт Ефески, Лонг, Неизвестен|title=Три антични романа|year=1987|month=|publisher=Народна просвета|location=София|isbn=|pages=5 – 7}}</ref>“

▲== Стилови особености на любовно-авантюристичния роман „Дафнис и Хлоя ==

▲Повестта се определя като художествена литература в тесния смисъл на думата. Макар че фабулата не никак пренебрегната, тя е по-несамоцелна. В своето творчестно авторът е акцентувал най-силно върху човешкита фигури. Той обосновава психологическата мотивировка на действието така типичните за романа "Дафнис и Хлоя" вътрешни монолози. Най-същественото за Лонг е, че оставя своето действие в определена среда, която честно е заимствана от [[буколическата поезия]].

▲В „Дафнис и Хлоя“ авантюрите не са скитане по свет проа и са подчинени на психологизираната любовна история.Колкото и идеално да е представена природата в тази повест, тя остава само конкретна среда за действие, предметност, която има стойност и сама по себе си. Чрез нея се пренебрегва абстрактната среда на широко отворения свят в авантюрно-любовния роман и е направено нещо, което надхвърля възможностите на античната художествена проза — цялостно и по-реално очертаване на пространството. Лонг остава все пак античен автор. Вниманието му е насочено не толкова към психологията на героите и художествената среда, а към стилистичната обработка на текста. Реторично образован, той спазва в книгата си т.нар. „сладостен стил“. Заедно с „Левкипа и Клитофонт“ на Ахил Таций „Дафнис и Хлоя“ представя т.нар. софистичен роман. Реторичната форма на тези романи е белег за литература. Такава е античната мярка за художественост.<ref>{{Цитат книга|last=|first=Ккенофонт Ефески, Лонг, незвестен|title=Три антични романа|year=1987|month=|publisher=Народна кубтура|location=София|isbn=|pages=11-13 "Античният любовно-авантюристичен роман" Б. Богданов}}</ref>

▲Инересен факт е, че някои пасажи са в разлчен стил. Има такива, в който се говори за възвшеното- те са римувани и ритмизирани, което обаче е забелязан от изследователите. ЧАасти от тези цитати са заимствани от произведения на Омир и Сафо. Пасажите с по-опростена и вулгарна реч са присъщи на пародийните и гротесковите сцени в романа.

▲Друга характерна черта на този роман е, че действията са взаимно свързани- всяко следващо има мотивировка в минаналото. Пример за това е, че Дафнис намира парите точно там, където по-рано е отнесен от морето кораб, чието въже е било изгризано от козите му.