Дафнис и Хлоя: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ted Masters (беседа | приноси) правопис и форматиране |
Редакция без резюме |
||
Ред 25:
=== Трета книга ===
Любовната мъка се засилва и у двамата герои през зимата, когато са разделени и затворени по домовете си. Дафнис измисля всевъзможни
През пролетта, когато се събират отново заедно, двамата влюбени започват да обмислят прилагането на най-радикалния съвет против любовни мъки, който дотогава са избягвали – лягат голи един до друг. Но това никак не облекчава страданията им. Тогава започват да наблюдават отношенията между козите и козлите в стадото. Дафнис предлага да направят това, което те правят. Предложението остава неосъществено.
Ред 80:
== Стилови особености на любовно-авантюристичния роман „Дафнис и Хлоя“ ==
Повестта се определя като художествена литература в тесния смисъл на думата. Макар че фабулата не никак пренебрегната, тя е по-несамоцелна. В своето творчество авторът е акцентирал най-силно върху човешките фигури. Той обосновава психологическата мотивировка на действието така типичните за романа „Дафнис и Хлоя“ вътрешни монолози. Най-същественото за Лонг е, че
авя своето действие в определена среда, която честно е заимствана от [[буколическата поезия]]. В „Дафнис и Хлоя“ авантюрите не са скитане по свет проа и са подчинени на психологизираната любовна история. Колкото и идеално да е представена природата в тази повест, тя остава само конкретна среда за действие, предметност, която има стойност и сама по себе си. Чрез нея се пренебрегва абстрактната среда на широко отворения свят в авантюрно-любовния роман и е направено нещо, което надхвърля възможностите на античната художествена проза – цялостно и по-реално очертаване на пространството. Лонг остава все пак античен автор. Вниманието му е насочено не толкова към психологията на героите и художествената среда, а към стилистичната обработка на текста. Реторично образован, той спазва в книгата си т.нар. „сладостен стил“. Заедно с „Левкипа и Клитофонт“ на Ахил Таций „Дафнис и Хлоя“ представя т.нар. софистичен роман. Реторичната форма на тези романи е белег за литература. Такава е античната мярка за художественост.<ref>{{Цитат книга|last=|first=Ккенофонт Ефески, Лонг, незвестен|title=Три антични романа|year=1987|month=|publisher=Народна кубтура|location=София|isbn=|pages=11 – 13 „Античният любовно-авантюристичен роман“ Б. Богданов}}</ref>
| |||