Ятова граница: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
оправяне на посоките изток-запад Етикети: Отменени Визуален редактор |
||
Ред 3:
'''Ятовата граница''' е една от най-важните [[изоглоса|изоглоси]] в българския език, въз основа на която българските [[диалект]]и се разделят на два вида — [[западни български говори]] и [[източни български говори]]. При западните диалекти на мястото на старобългарската гласна [[ят]] ({{Уникод|Ѣ}}) днес винаги има звук ''е'' (например ''бел–бѐли''), а при източните при определени условия (а при някои диалекти дори винаги) ятът е наследен от ''а'' предхождана от мека съгласна (напр. ''б'ал–бѐли'' или ''б'ал–б'али'').<ref>{{cite web | last = Антонова-Василева | first = Лучия | year = 2015 | url = http://bgslo.ibl.bas.bg/files/BulgOsnDialDel.pdf | title = Диалектно членение на българския език | work = bgslo.ibl.bas.bg | pages = 1-2 | publisher = bgslo.ibl.bas.bg | accessdate = 25 септември 2015 | lang-hide = 1 | lang = bg }}</ref><ref>{{ЕПК|2|459}}</ref>
Никоя друга от главните [[фонетика|фонетични]] изоглоси не разделя българските диалекти по толкова прегледен начин. Успоредно на ятовата граница, обикновено от западната ѝ страна, вървят и много други изоглоси. Този сноп от изоглоси е също част от границата между западните и източните диалекти. Ето някои двойки, очертаващи изоглоси, близки до ятовата граница (първата дума е на
На север ятовата граница започва от устието на река [[Вит]], минава през [[Никопол]]ско, на изток от [[Луковит]] и [[Плевен]] и на запад от [[Ловеч]], [[Пирдоп]] и [[Панагюрище]]. След това тя преминава през [[Ихтиман]]ско, [[Пазарджик|Пазарджишко]], [[Разлог (област)|Разложко]], [[Гоце Делчев (град)|Гоцеделчевско]], [[Петрич]]ко, [[Солунско]].
| |||