Генерал Колево (област Добрич): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{Мъниче селища в България}} => {{мъниче|селище в България}}
мРедакция без резюме
Ред 1:
На север, на около два километра от село Генерал Колево, още от римско владичество, когато централна Добруджа е била почти ненаселена е имало едно селище на което се помни само името му „Палас“. А какви са жителите на това селище не е известно. Сега ( през 70-те години на 20 век ) се забелязват две-три ями от стари кладенци. Едит от тях е направен от куцовлаха Танашока през румънската окупация- 1933 г., който си беше построил там ферма. Румънската власт тогава изземваше 1/3 от земята на българите в Добруджа и я даваше на разни румънски богаташи, особенно на куцовласите, които бяха преселени от вътрешността на Румъния. Самото село е разположено на северозападния край на чаира, който е към 6000 дка. Този чаир е почти равна окръжност, а отвсякъде местността около него е издигната с около 30-50 метра, което прилича на харман. Затова след освобождението на България от турско робство, селото се е наричало Чаир Харман. Това поле носи имито Чаир, защото не може да се оре и да се работи в него, тъй като пролетно време, като се стопят снеговете, а так също и лятно време, от дъждовете, цялата вода от околностите се събира в чаира. Почвата е толкова твърда, че водата не се поема и остава дълго време непопита от земята и се изпарява от слънцето. След като се пресуши водата, израства много буйна трева - див райграс и трифой ( дива детелина ) и затова в миналото хората са го наричали и сухо блато. На изток от селото, из нивите, покрай самият чаир и сега се забелязват ямиот стари кладенци, като един от тях, на два километра от селото беше поправен от Иван Саламански към 1910 г. До идването на колонистите към 1928 година Иван Саламански владееше цялото село. Притежаваше около 4000 дка ниви и присвои и 800 дка от чаира. В неговите земи се намираше и този стар кладенец.
{{Друго значение||другото българско село|Генерал Колево (Област Варна)}}
На югозапад селото граничи със село Димитър Ганево ( сега Победа ) на което старото име беше Геленджик; на запад граничи със село Царевец ( до 1944 г. - Каралес); на север – със село Дъбовик ( до 1944 г. - Харманлък);
{{Селище в България
| име = Генерал Колево
| карта-положение = left
| екатте = 14684
| надм-височина = 241
| пощ-код = 9373
| тел-код = 05766
| сев-ширина = 43.650
| изт-дължина = 27.933
| площ = 16,134
}}
[[Файл:BASA-DOBRICH-53l-Radi Hristov.jpg|мини|upright|Семейството на Ради Христов – учител в с. Чаир харман (Генерал Колево), 1921 г.]]
 
2. ИСТОРИЯ, ВЪЗНИКВАНЕ И ОСНОВАВАНЕ НА СЕЛОТО
'''Генерал Колево''' е [[село]] в Североизточна [[България]]. То се намира в [[община Добричка]], [[област Добрич]]. Старото име на селото е '''Чаир харман'''.
До 1940 г., както селото, така и ж.п. гарата се наричат Чаир. През 1940 година, когато Южна Добруджа бе върната на България, българската власт наименува ж.п. гарата – Генерал Колев, а през 1943 г. преименува и селото, защото през Първата Световна война - 1916 г. , генерал Иван Колев, който е командвал конната дивизия, като влиза в Добруджа, първо се настанавят на гарата и от там е командвал известно време армията.
Още от основаването на българската държава от кан Аспарух, тук са се заселили българи. Не е известно как се е наричало селото до падането на България от турско робство. Тогава селото е било опустошено, българите се разпръснали като един от тях избягъл в Стара планина, друг зад Дунава, а трети в царска Русия.
С идването на турците и поробването на цяла България, започнало заселванетона турците и татарите – около 15 фамилии, от които 4-5 владеели земята, а останалите я обработвали и пасели добитъка на богатите турци. Турците наричали селището Чаир махлеси. По-късно, след 1970 г., в селото идват и българи, като овчари на турците, повечето от, които котленци, но до 1812 г. никой от тях не се е заселил. След 1890 г. селото било чисто българско. Към 1900 г. селото е имало 30 къщи; 1912 г. 45 къщи. Почти всички жители станали роднини и сватове помежду си, живеели си дружно и сплотено.
 
3. ПОЛОЖЕНИЕТО НА СЕЛО ПРЕЗ РУМЪНСКА ВЛАСТ
== Външни препратки ==
{{мъниче|селище в България}}
 
Както се знае, есента на 1912 г. бе обявена Балканската война, която трая точно 1 година, а Румъния завладя Южна Добруджа през лятото на 1913 г.. До 1913 г. не е имало изменения в селото. Ж.П. линията е била само до град Толбухин ( днес Добрич ) , а румънците са я продължили до град Меджидия. Шосето е било до ж.п. гарата, а румънците са го свързали с град Кюстенджа ( град Констанца). През лятото на 1916 г. румънците се изтеглили от Добруджа и се завърнали след завършването на войната – в края на 1918 г., когато Южна Добруджа отново била дадена на Румъния. Тогава румънската буржоазна власт започнала да прилага закони, които са били против добруджанското население. Най-напред е била направена проверка на частната собственост. Заселени са били колонисти от вътрешността на Румъния и куцовласи от Македония. В село Генерал Колево куцовластите са били по-лоши и от румънците.
{{Община Добричка}}
Преди да започне да заселва колонистите, румънската власт приложила нов закон: всеки българин от Южна Добруджа, за да бъде признат за собственик на земята си, е трябвало безвъзмездно да предаде 1/3 от нея на румънската държава. Земята за която селяните нямали документи, оставала за държавата. Този закон бил приложен за да се осигурят достатъчно земя за колонистите. В селото били настанени 15 фамилии колонисти – куцовласи от Македония. Тогава румънската власт, след като взела 1/3 от земята на българите, измерила нивите и ги разделила на блокове. Чаира бил разделен на 4 части – за колонистите от селата Пленимир ( Саламан ) Методиево, за колонистите от с. Генерал Колево и останалата част за местните жители на селото – около 2000 дка. Българите нямали право да купуват земя, а напротив, водело се пропаганда да се изселват в България. Веднага се давало паспорт за изселване. И за да се изплаши българското население, на колонистите йм било наредено във всяко село да убият по един българин от населението. Така през 1929 г. в с. Ген. Колево е убит от куцовласите Иван Събев Казанджиев, като най напред се скарали с него, искали да му вземат една от нивите за третина, която той трябвало да даде на държавата готова, засята, а редно било нивите да се дават незасети и да направят скандал няколко дни преди жътвата. Куцовласите го викат в кръчмата, уж да се разберат и се скарват с него. Един от тях го намушква с нож в корема и той умира на място в кръчмата. След това румънскат власт при следствието изкарали Иван Казанджиев виновен, защото не отстъпил готовата засята нива. Румънския съд осъдил убиеца само на една година условно и го изселил в друго село. Планът за убийството бил направен така, че един да го надупчи с нож, а другите ще са свидетели за да се оправдаят. Те били предварително настроени и всички дошли в кръчмата, даже пристигнали куцовласи от други села и от Пленимир. Българите в кръчмата били много малко – 5-6 човека, и не са знаели, че се готви такова убийство. Освен това на куцовласите йм било разрешенода носят в себе си оръжие, револвери, даже и пушки. Това станало приз месец юни 1929 г. С това злодеяние, колонистите искали да сплашат българите, за да започнот да се изселват в България. Останалите българи, след този случай още повече се сплотили и заживели с мисълта, че правдата неминуемо ще възтържествува и Южна Добруджа ще стане отново българска.
Понеже добитъкът бил много, реквизициите на коне, волове и храна не се отразило чувствително на местното население. Най затруднени били жените, младите момчета, които през зимата отглеждали добитъка, а лятото работели на полето. По-лошо се е отразило на българите това, че на 01.07.1913 г., Румъния окупира цяла Добруджа. Със страх били очаквани настъпващите войски, въпреки, че не имало боеве. Български войски в Южна Добруджа не е имало, защото е участвала в междусъюзническата война. Най-зле се отразила не само в с. Ген. Колево, но и в цяла Южна Добруджа, войната от 1916 г. до края на 1918 г., когато румънските войски отстъпвайки от Добруджа, отвличали всичко. Те откарали почти всичкия добитък, особено говедата и конете, също така и каруци. Когато последните йм войски отстъпвали, откарвали и хората, предимно мъжете. Затова те се скривали из горите и скривалищата. До края на войнота положението на хората било тежко. Най-лошото било това, че нямало добитък работата и хората нямали как да обработват земята. Затова през 1917 г. много ниви останали незасяти. В Чаира била израснала много буйна трева, която войниците от българската армия окосили за конете на войската. Макар, че добитъкът д е бил малко и не можело да се обработва всичката земя, храните били пак реквизирани. Недостигала пшеницата за брашно и хората били принудени да мелят ечемик. В тази война, от селото загинали 3-ма души, а 12 умрели в румънските лагери в Молдова, от общо 32 души население на с. Ген. Колево. След войната живота в селото почнал да се нормализира, но чак след 1920 г. Не било добро положението на хората от селото и през Втората Световна война – от 1940 до 09.09.1944 г. И тогава имало реквизиции на храна и добитък. Недостигал хляба и хората правели такъв от ечемичено брошно и мамалига от царевично брашно. Въведена била купонната система, тъй като стоките на пазара се свършили и хорат били принудени да купуват на черната борса най-необходимите стоки, особено вълнени и памучни платове. Така селяните били ограбвани от разни спекуланти и чорбаджии.
През време на Отечествената война 1944-1945 г. от селото са взели участие 35 млади мъже за победата над фашистка Германия. За щастие загинали мъже няма.
4. ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА СЕЛОТО
През турското робство повечето от жителите на с. Ген. Колево работели като овчари на турците. Някои българи развъждали овце и по-малко добитък, а ниви почти не са имали възможност да купуват, защото турците ги продавали по-скъпо на българите. След Освобождението, когато се заселили повече българи, те започнали да се снабдяват със земя. След ката започнали да я обработват , трябвало да плащат данъци, които не били леки. През турското робство плащали беглик за добитъка и десятък за нивите. 1/10 от полученото зърно се дава на държавата. Този данък бил в сила до 1900 г. През тези години някои селяни са почнали да си строят къщи, като вземали пари назаем от големи търговци и богаташи от град Добрич. По известни за жителите на селото тогава били търговци – лихвари – Желез Абаджиев, Никола Друмев и други. Някои вземали пари и от акционерните дружества, които били основани от богатите търговци. Лихвите на заемите били големи, като з една година вземали от 40 до 50 % лихва. Затова някои стопани едва успявали да си изплатят лихвите, а други продавали добитъка, за да се избавят от заемите, защото, ако не може да се изплати, лихварят му вземал нивите.
През Балканската и Първата Световна война хората били на война и лихварството намаляло. Но след 1920 г., когато започнали да идват куцовласите от Македония, в Толбухин лихварите са заселили. Киро Атанасов бил по-голям спекулант и от куцовласите. Винаги давал пари със 100 % лихва, понякога поправял и полиците. Така от 1920 до 1940 г. лихварите разорили много селяни от Ген. Колево. Някои от селяните са могли да си изплатят заемите, а на други, които не са могли са йм вземали къщите и част от нивите. Куцовлаха Йоргандата завладял 400 дка ниви от Калчо Иванов.
Голяма трудност на селяните била търговията със зърнени храни, тъй като до 1912 г. град Добрич не е бил свързан с ж.п. линия. Всички зърнени храни се продавали само в град Балчик. Цялата Добричка околия тогава продавали зърнените храни в Балчик, който се задръствал с каруци, особено есенно време. Всеки стопанин имал най-малко 2 каруци. От село Чаир Харман, като тръгнат рано сутрин, стигат към 9 часа вечерта и чакат да разтоварят каруците. Тогава не са пълнели чували, а са правили о козина джебелник ( нещо като черга, обшита във формата на каруцата ) в което пълнели зърното, което ще се продава. Като стигнат до склада, мерили житото с шиник ( нещо като малко каче ) Един шиник пшеница тежи около 15 кг.
Във всяко село имало занаятчия каруцар. Особено лятно време каруците се чупели най-много, като падали шините колетата. Тези занаятчии поправяли и другия инвентар с който селяните обработвали земята. Най-напред се използвало дървеното рало, после плуговете. След Като запачнали да орат с плугове, имало вече търмъци с които есенно време засявали пшеницата. След като излезли вече машините, пак е имало работа за майсторите – занаятчии. Като се счупи някой дребна част на машината, пак при тях я носели. В село Ген. Колево първият майстор железар бил един циганин – Мустафата. След 1900 г. година, железар станал Атанас Георгиев, сина на Георги Атанасов, който до 1945 г. работил като каруцар и железар.
От 1935 г. започнал да работи като каруцар и железар и Атанас Минчев Атанасов. Те подковавали конете, ако не дойдат налбанти – така казвали на занаятчиите, които ходели от село на село да подковават конете. Други занаятчии в селото не е имало. След Освобождението на България от турско робство, като шивач е работил Калчо Иванов Калчев, който шиел ямурлуци и аби, тъй като по онова време други дрехи не се шиели. За потури ходили шивачи от село на село да шият в къщите на хората. През Балканската война започнал да шие ямурлуци и аби и синът му Георги Калчев. Калчо Иванов Калчев бил самоук шивач и предал занаята на сина си. Към 1930 г. имало шивач и за палта и панталони, който пак бил от селото Андрей Георгиев Казанджиев. Той работил до 1945 година. След това шивач бил Георги Димитров Георгиев, който работил до 1965 г., а след това станал строител. Строители през първите години не имало. Тогава идвали майстори в селото да строят къщи от Габровско и Търновско. За дамски дрехи шивач не имало. Някои от жените сами научавали да си шият дрехите, като са шиели на роднини и приятелки. Такива шивачки са били – Денка Георгиева и Янка Паскалева.
 
РАСТЕНИЕВЪДСТВО
[[Категория:Села в област Добрич]]
 
След Освобождението на България от турско робство, турците започнали да се се изселват и разпродали земите си на българите, макар и по-евтино. Всеки българин се стремял да закупи повече земя от турците, някои с турски документи, а някои и без документи. По-богатите в селото заграбвали и разоравали неразработените земи, каквито имало тогава в краищата на Чаира и край горите. Така до края на 1890 цялата земя минала в ръцете на българите и тогава всички турци и татари напуснали селото. Българската власт не издавала документи за земята. Чак след 1900 г. излязъл Закон за измерването на всички ниви, гори и бозлуци. Тогава във всяко село издирвали измервач и трима души комисия, за да измерват земята. В село Ген. Колев бил избран за измервач – бившия учител в селото – Ради Христов. След това от данните, които дава комисията били издавани крепостни актове за земята на всеки собственик. Горите и бозлуците оставали собственост на общината. Тогава за първи път е измерен и Чаира. До тогава никой не е знаел, че е 6 000 дка. Но въпреки, че тогава е имало много земя, то тя не е била обработвана добре, защото оръдията и сечивата са били примитивни, така както и през турско робство земята е била обработвана с рало. Към 1890г. започнали да излизат плуговете с една бразда. Тогава земята била обработвана по-добре. Половината засявали, а другата половина оставали за угар, която изоравали през месец юни до идване на жътвата. Това, което не са успявали да изорат, оставали да си почине 1 година. Изораната земя през есента засявали с пшеница и малко ръж, а това, което остава за пролетта, засявали с ечемик, овес и по-малко боб и леща. Сеяли берчак, вместо фий. Царевица почти не се е сеяло тогава. Сеели пролетна пшеница, на която са казвали жито. Тя била по-едра от пшеницата. От нея смилали бубгур на речни камъни, които наричали хромели. Въртели ги на ръка и зърната се начупвали на три-четири части. Употребявали ги за супа и готвели вместо ориз. Това жито варели и за ядене, особено за Бъдни вечер срещу Коледа, за Нова година и други обряди.
Добитъкът, конете и овцете се хранели с ечемик и овес, воловете – с борчак, на птиците-просо, на свинете-ярма, която са смилали на вятърни мелници. По това време във всички села е имало вятърни мелници. В село Ген. Колево е имало 2-е мелници. Едната била на Димо Паскалев, другата на Иван Казанджиев. Вятърната мелница на Димо Паскалев работила до 1920 г. Брашното е мелено на водни мелници, защото се движели с вода. Чак след 1910 г. запачнал строеж на парни мелници, а валови мелници започнали да се появяват чак след 1930 г……
Следва продължение…….
ИЗПОЛЗВАНИ ДАННИ И ЛИТЕРАТУРА.
Сведенията и данните са събрани още след 1944 г. от стари хора и очевидци, които са живели тогава и са знаели колко е било селото през първите години за които пишем и какъв е бил битът и живота на хората и обичаите им по онова време. Най-много данни са взети от Иван Калчев, Ради Христов, Ангел Димитров и други стари хора, които са живели още от турско робство и са запомнили какво е било тогава и след това.
Автор на книгата
Димитър Радев Христов от с. Ген. Колево
10.06.1970 г.
 
Съхранена до днес благодарение на:
Иринка Радева и Марин Кръстев от село Генерал Колево
Предоставена за публикуване в Уикипедия от Борислав Георгиев – техен внук.