Добродетелна дружина: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“) |
|||
Ред 34:
През [[1866]] – [[1867]] г. в съответствие с плановете на руската дипломация по [[Източен въпрос|Източния въпрос]] Добродетелната дружина се насочва към сближаване с правителствота на [[Сърбия]]. За целта се разработва специална „[[Програма за политическите отношения на сърбо-българите|Програма за политическите отношения на сърбо-българите (българо-сърбите) или на тяхното сърдечно отношение“]]. В нея се предвижда създаването на [[панславизъм|голяма славянска държава]] от [[сърби]] и [[българи]], която да има общо правителство и Народно събрание. За княз на тази държава е посочен сръбският княз [[Михаил Обренович]]. За осъществяването на тази програма Добродетелната дружина предприема стъпки за създаване на революционно брожение в България и оказва материална помощ за формиране на четите на [[Панайот Хитов]] и [[Филип Тотю]]. През есента на същата година подпомага и организирането на [[Втора българска легия|Втората българска легия в Белград]].
След неуспеха на плана Добродетелната дружина се насочва към сближаване с [[Османската империя]]. През [[1869]] г. Добродетелната дружина се обявява за създаване на българо-турска дуалистична държава по подобие на [[Австро-Унгария]], при която турският султан да бъде провъзгласен и за български цар. След неуспеха и на това начинание Добродетелната дружина отново се оставя да бъде тласкана от руската дипломация, без да разгръща каквато и да е по-съществена дейност. Понася критики и противопоставяне от промасонската организация [[Млада България (организация)|
== Бележки ==
| |||