Пенинските Алпи заемат сектор от централното алпийско било в посока от прохода Фере (2537 м) на границата с [[Монблан (масив)|масива Монблан]] на запад до [[Симплон (проход)|прохода Симплон]] на изток (2005 м), отвъд който започват [[Лепонтински Алпи|Лепонтинските Алпи]]. Дължината на тази част от планината е 174 км, но тя е и много широка - 148 км. Това прави площ над 11 хил. кв. км.<ref>''[https://www.peakbagger.com/range.aspx?rid=3320 Pennine Alps]'', Peakbagger.com</ref> На север стръмните им склонове стигат до долината на река [[Рона]], на юг - до долината на [[Дора Балтеа]], а на изток опират в река Точе и [[Лаго Маджоре]]. Единствената голяма река, която извира от този дял, е Сезия, приток на [[По]]. Билото на Пенинските Алпи следователно е [[вододел]] между басейните на [[Средиземно море|Средиземно]] и [[Адриатическо море]]. То е високо, през повечето време над 3000 м. и е осеяно с 41 четирихилядника - точно половината от тези в цялата планина.<ref>''[http://freemountains.com/sections.php?id=61 Върхове за ценители]'', Freemountains.com</ref> На север и юг се редуват дълбоки [[Долина|долини]] и високи скалисти [[Планинска верига|хребети]], като много от тези долини имат свои имена: [[Валпелин]], [[Валтурнанш]], [[Матертал]], Анивие, Еран. В тях реките са къси, но буйни и пълноводни.
