Древноегипетски календар: Разлика между версии

'''Древноегипетският [[календар]]''' е система за отчитане на времето, използвана в течение на няколко хилядолетия в [[Египет]]. Годината имала 365 дни, разделени на 12 месеца от по 30 дена всеки, към които в края на всяка година били прибавяни 5 допълнителни дни – наречени от гърците "епагомени"„епагомени“.<ref>Селешников С., ''История на календара и хронология'', София: Наука и изкуство, 1985 </ref>. Месеците били групирани в "тетрамени"„тетрамени“, които оформяли три сезона:

Календарната дата за "новата„новата година"година“ се отмества спрямо астрономическите събития с 1 ден за всеки 4 години, поради което след време честваните по календар празници се окзвали в друг сезон, а римляните наричали египетската година "скитаща"„скитаща“ (''annus vagus''). Било е съобразено, че след 1461 г., т.н. "сотически„сотически период"период“ (от "Сотис"„Сотис“, египетското име на [[Сириус]]) дати и събития отново съвпадат. През еленистичната епоха [[Птолемей III]] предлага реформа, която да стабилизра календара като се въведе [[високосна година]], един допълнителен шести "епагомен"„епагомен“ на всяка четвърта година, но това не се осъществява.

В началото на 20 век [[Едуард Майер]] е направил предположения за датата на установяване на календара. Известно е, че през [[139]] г. е имало съвпадение на "новата„новата година"година“ и хелиакалния изгрев на [[Сотис]], така че предишните са могли да се случат през 1322 г. пр.н.е., в 2783 г. пр.н.е. (в края на [[Архаичен период на Египет|тинитската епоха]] и началото на [[Старото царство на Египет|Старото царство]]) и през 4244 г. пр.н.е.<ref>В действителност поради [[прецесия]] на земната ос датата на хелиакалния изгрев бавно се омества в [[тропическа година|тропическата година]]: 1 ден отместване скъсява цикъла на съвпадения с 4 години.</ref> Първата дата е твърде скорошна, а „[[Текстове от пирамидите]]“ ни карат да мислим, че през 2783 г. пр.н.е. календарът вече е бил факт. Някои от египтолозите приемат приблизително годината 4244 пр.н.е., която за никого не е първата сигурна историческа дата. Някои автори свързват това изобретение със [[Древен Египет, жреци|свещениците]] от [[Хелиополис (Египет)|Хелиополис]] и с времето, когато градът през [[Додинастичен период на Египет|додинастическия период]] е бил столица на огромно царство. Немският математик Нойгебауер е установил, че тази дата е неприемлива. Тя е била отхвърлена — заедно с цялата историческа концепция на [[Сет (бог)|Сет]], основаваща се на същата тази хронология — от Кийз, който намери множество последователи сред специалистите. Някои анализи доказват, че тя ни отвежда към времето на [[фаюм]]ския [[неолит]] и следователно през тази епоха не би могъл да бъде създаден календарът. Така че, ако изобщо някога в края на средния период от [[Додинастичен период на Египет|додинастическия период]] е имало величество на Хелиополис, то тази дата трябва да се намали с едно хилядолетие – нещо, което прави създаването на календара в този период невъзможно.

Едва в Късната епоха всеки от месеците в трите "тетрамена"„тетрамена“ бил наименован: Тот, Паофи, Атир и Хойак от периода на разливите; Тиби, Мехир, Фаменот и Фармути от втория тетрамен, този на покълването; Пахонс, Пайни, Епифи и Мезори за третия, сезона на сушата. За да обозначат определен ден, египтяните посочвали годината от царуването, месеца, сезона и деня. Например година 9 на [[Джосеркара]] [[Аменофис I]], месец трети от горещините (Епифи), ден ден девети, е посочената от медицинския [[папирус]] [[Еберс]]. Датата, която отбелязвала началото на годината била ([[19 юли]] по юлианския календар или [[15 юни]] по нашия; на географската ширина на [[Мемфис]]).