Дроб (математика): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 85.217.167.60 (б.), към версия на Xunonotyk
Етикет: Отмяна
м Bot: Automated text replacement (- пък + ); козметични промени
Ред 1:
{{към пояснение|Дроб|Дроб}}
[[FileФайл:Cake quarters.svg|мини|Една четвърт от торта е изядена. Остават <math>\textstyle{\frac{3}{4}}</math>.]]
 
'''Дроби''' са [[число|числа]], които представят части от една цяла единица. Всяко [[рационално число]] може да се представи във вид на обикновена, на крайна периодична или на безкрайна периодична дроб. Безкрайните непериодични дроби представляват [[ирационално число|ирационалните числа]].
 
== Видове дроби ==
=== Обикновена дроб ===
Обикновените дроби са числата във вида <math>\textstyle{r = \frac{m}{n}}</math>, където <math>\textstyle{n \ne 0}</math>. При тези означения <math>\textstyle{n}</math>
е '''знаменател''', който показва на колко части е разделена единицата, а <math>\textstyle{m}</math> е '''числител''', който показва колко от тези части са взети.
Ред 60:
[[Верижна дроб|Верижните дроби]] са били известни на индийските математици от 12 век, срещат се у [[Рафаел Бомбели|Бомбели]] в негов труд от 1572 г. Над елементарната теория на верижните дроби работят [[Леонард Ойлер|Ойлер]], [[Кристиян Хюйгенс|Хюйгенс]] и [[Джон Уолис|Уолис]], който въвежда термина „fractio continua“.
 
Самите записи на дробите също са се различавали съществено през вековете. Пизански въвежда дробната черта, вероятно заимствайки я от арабите. Въпреки това в средата на [[17 век]] продължават да се срещат математици, които не я ползват ([[Марен Мерсен|Мерсен]], 1644). Десетичната запетая е въведена от италианския астроном [[Джовани Антонио Маджини]] (1555 – 1617)<ref>„История математических терминов, понятий, обозначений: Словарь-справочник“, Александрова Н. В., ISBN 978-5-382-00839-4</ref>, а по-късно отново лансирана от [[Джон Непер|Непер]]. До този момент е била използвана вертикална черта, нула в скобки или различни мастила: черно за цялата част и червено за дробната. Съвременният запис на верижните дроби пък е въведен от [[Готфрид Лайбниц|Лайбниц]] през 1696 и Хюйгенс през 1698 г.<ref>''„Математически термини“'', Н.В. Александрова, ДИ Наука и изкуство, София, 1984</ref>
 
== Символи за дроби в Уникод ==
Стандартът [[Уникод]] версия 6.0 включва 19 символи, изобразяващи дроби.<ref>[http://www.unicode.org/Public/6.0.0/ucd/NamesList.txt NamesList.txt]</ref> Съответните [[глиф]]ове може да бъдат както ко&#768;сико̀си, така и вертикални, в зависимост от шрифта.<ref>[http://www.unicode.org/versions/Unicode5.2.0/ch15.pdf The Unicode Standard v. 5.2, глава 15.3 Number Forms]</ref>
 
{| class="wikitable" style="text-align: center"
Ред 70:
! символ !! номер !! значение
|-
|style="font-size: 200%"| &#x00bc;¼ || U+00BC || 1/4
|style="font-size: 200%"| &#x2157; || U+2157 || 3/5
|-
|style="font-size: 200%"| &#x00bd;½ || U+00BD || 1/2
|style="font-size: 200%"| &#x2158; || U+2158 || 4/5
|-
|style="font-size: 200%"| &#x00be;¾ || U+00BE || 3/4
|style="font-size: 200%"| &#x2159; || U+2159 || 1/6
|-
|style="font-size: 200%"| &#x2150; || U+2150 || 1/7
|style="font-size: 200%"| &#x215a; || U+215A || 5/6
|-
|style="font-size: 200%"| &#x2151; || U+2151 || 1/9
|style="font-size: 200%"| &#x215b; || U+215B || 1/8
|-
|style="font-size: 200%"| &#x2152; || U+2152 || 1/10
|style="font-size: 200%"| &#x215c; || U+215C || 3/8
|-
|style="font-size: 200%"| &#x2153; || U+2153 || 1/3
|style="font-size: 200%"| &#x215d; || U+215D || 5/8
|-
|style="font-size: 200%"| &#x2154; || U+2154 || 2/3
|style="font-size: 200%"| &#x215e; || U+215E || 7/8
|-
|style="font-size: 200%"| &#x2155; || U+2155 || 1/5
|style="font-size: 200%"| &#x2189; || U+2189 || 0/3
|-
|style="font-size: 200%"| &#x2156; || U+2156 || 2/5
|colspan="3"|
|}