Разлика между версии на „Душа“

9 байта изтрити ,  преди 5 месеца
м
Bot: Automated text replacement (- пък + , -\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“, -,„ +, „)
м (overlinking)
м (Bot: Automated text replacement (- пък + , -\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“, -,„ +, „))
 
== Етимологически значения ==
Думите ''„''душа''“, „дух“, „дъх“, „дихание“, „дишане“, „въздух“'' са тясно преплетени и подобно на други езици показва обвързаността на думата за обозначение на '''душата''' с принципа на движение на въздух. Така например, произхода на латинските ''animus'' – дух и ''anima'' – душа, се корени в гръцкото ''anemos'' – вятър, докато другата гръцка дума за вятър e ''pneuma''. Тази връзка е запазена в съвременния български език в думи като „духа“, „духовито“ (за вятър), а пък пневматичен (въздушен; който е изпълнен с въздух) е деривативно на ''pneuma''. Сходна връзка има и в арабския, където ''rih'' е вятър, a ''ruh'' е душа, дух. Гръцката дума за душа ''psyche'', откъдето произлиза българското „психика“, означава на древногръцки освен това и „дишам“ и е извлечено от думи като „хладно“ – ''psychros'', „дишам“ – ''psycho'', „духало“ – '' phusa''.
 
Съвременните германска и английска думи за '''душа''' са ''Seele ''и ''Soul'', които са свързани с готическото ''saiwala'' и старогерманското ''saiwalo''. От една страна техния произход може да се проследи от гръцкото ''aiolos'' – подвижно, цветно, излъчващо (гръцката ''psyche'' обозначава още и пеперуда). От дуга страна обаче, ''saiwalo'' и '' saiwala'' имат и връзка със старославянското ''сила'' <ref> Юнг, К. Г. ''Съвременния човек в търсене на душата'', стр. 160, изд. Плевен, 2002. </ref>, чието значение се е запазило непокътнато в българския език.
[[Платон]] извежда тристранността на душата от чувството на обърканост и конфликт, характерен за всички хора. След като анализира този конфликт, Платон открива че има три отделни тенденции, които се случват в личността. В съзнанието се появява стремеж към цел или ценност и това идва от логоса. След това се появява стремеж към действие, което е от страна на thymos. Той е неутрален, но логоса му задава посока. И накрая са апеитите, което са желания и стремежи породени от тялото. За да илюстрира конфликт в душата, Платон използва метафората на коне дърпащи в противоположни посоки и безпомощен кочияш на колесница, който не може да управлява. Така както кочияшът има правото и трябва да опъва юздите на двата коня и да направлява колесницата в правилната посока, Платон смята че по същия начин логоса трябва да направлява в правилната посока апетитите на тялото и thymos-а.
 
Платон използва концепцията за '''душата''' в отговор на имащия огромна тежест скептицизъм на софистите по негово време. Софистите разбират човешкия морал като релативен и вариращ в различните култури. Моралът, смятат те, е възникнал целенасочено във всяка една общност и има значение и легитимност само в отделната изповядваща го общност. Също така, моралът е неестествен, и се съблюдава само заради „хорското мнение“ и дори „добрият“ човек не би следвал морални предписания, когато е сам със себе си. Справедливостта се крие в силата и силният е и правият, а пък добрия живот е животът на удоволствията. За да противостои на всичко това Платон продължава идеите на [[Сократ]] за истинното познание като висша добродетел, към която допълва и концепцията за '''душата'''<ref>Stumpf, S. E. ''Socrates to Sartre'', страница 63, изд. McGraw-Hill, Inc., 1988. </ref>.
 
=== Аристотел ===
== Религиозни значения и фолклор ==
=== Хиндуизъм ===
[[Атман]] на [[санскрит]] означава душа. И както лъчите имат неразривна връзка със слънцето, така и Атман е в същото отношение с [[Брахман]] /Сат-Чит-Ананда/, схващан от мъдреца като [[Параматман]] /парам-повече от/. Така Брахман и Атман са идентични. <ref>Свами Нараинанда,"Кундалини Щакти"„Кундалини Щакти“ Н.К Прасад и ко. ПО Ришикеш, Индия-1950, 1960 г.</ref>
 
=== Будизъм ===