Юрий Никифоров: Разлика между версии

Започва кариерата си в [[Черноморец (Одеса)]]. През 1987 г. отбива военната си служба в [[СКА Одеса]]. Същата година става световен шампион до 16 години с юношеския отбор на СССР. Никифоров, тогава нападател, отбелязва 5 гола в 6 мача и е аплодиран от самия [[Пеле]]. Юрий поделя голмайсторския приз с котдивоареца [[Муса Траоре]]. През 1988 г. става европейски шампион с юношеската „Сборная“ до 19 години. Пред младокът се открива ярко бъдеще и той е привлечен в [[Динамо Киев]], ръководен от [[Валери Лобановский]]. Юрий обаче играе повече в дублиращия отбор, а за първия състав записва едва 2 мача през 1989 г. Връща се в родния си Черноморец, където вече играе като защитник. Стабилната игра на Никифоров му спечелва място в олимпийския състав на СССР, за който той записва 6 срещи.

През лятото на 1996 г., след участието на Юрий на Евро 1996 в състава на Русия, той преминава в [[Спортинг Хихон]]. Там играе заедно с [[Игор Ледяхов]] и [[Дмитрий Черишев]]. Хихон обаче е сред ауцайдеритеаутсайдерите на Испанската премиера и изпада през 1998 г. Въпреки че Никифоров е твърд титуляр и изиграва 65 мача за 2 сезона, той не желае да играе в по-долна дивизия и напуска отбора. Подписва с холандския гранд [[ПСВ Айндховен]]. В ПСВ Никифоров също играе със свой сънародник – [[Дмитрий Хохлов]]. Отборът редовно играе в [[Шампионската лига]], макар и без особен успех. В състава на „филипсите“ Юрий печели 2 титли и 3 суперкупи на Холандия. През 2001 г. [[Лийдс Юнайтед]] предлага за защитника 10 млн. долара, но трансферът пропада.