Евлоги Георгиев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без интервал |
м Bot: Automated text replacement (- пък + ) |
||
Ред 56:
Завещанието на Евлоги Георгиев<ref> За текста на завещанието виж {{cite book|last=|first= |chapter = |title= Наследството на Евлогий Георгиев. Писмен отговор с документи. Консултации на г.г. д-р И. Фаденхехт, Марсел Планиол и Андре Вайс |publisher= Печатница на П.М. Безайтов |location= София |year= 1907 | page = 9 – 16 |url=https://archive.org/stream/nasliedstvotonae00fade#page/n11/mode/2up |accessdate= 16 юни 2017}}</ref> е отворено на 9 юли, два дни след смъртта му през 1897 г., в Илфовския окръжен съд в [[Букурещ]]. Близките му, особено наследниците на семейство Пулиеви, се надяват да забогатеят, но след като адвокатът им прочита завещанието, става ясно, че Евлоги Георгиев дарява:
* На българската черква в Букурещ 20 000 лева.
* "Да се поддържа училището „Кирил и Методий“ – 200 000 лева
* На общината в Галац са завещани 30 000 лева.
* 6 000 000 лева дарява за построяване на Висше училище в България.
Ред 71:
=== Оспорване ===
Вуйчото на Евлоги – Иван Пулиев (сменил малкото си име на Горан) оспорва завещанието и завежда дело в Илфовския съд. През 1899 г. умира, но делата продължават синовете Богдан, Христо и Драган и дъщеря му Елисавета Караминкова. Процесът се политизира. Министърът на правосъдието Панайодов внася първата искова молба за фалшифициране завещанието на Евлоги Георгиев. На 2 март 1907 г. министърът на финансите [[Лазар Паяков]] внася друг иск за 16 000 000 лева. Тези пари Евлоги Георгиев уж обещал за освободителната борба в Македония, които
Правителството, в което петима министри са юристи – Гудев, Генадиев, Панайодов, Станчев и Апостолов, завежда дело. Ответник е [[Иван Евстратиев Гешов]]. Макар да е страна в спора, министър-председателят Д. Петков запазва умереност: „Правителството няма да спечели пари и чест в това дело.“ То губи процеса въпреки разпита на многобройни свидетели. Според свидетеля Н. Бакърджиев още приживе Евлоги Георгиев казал: „Аз ще постъпя по такъв начин, щото никой да не може да атакува завещанието и да посегне на имота ми.“ Не успява и българското правителство.
| |||