Метаморфози: Разлика между версии

Почти всеки един от нас, хората, сме се чудили откъде е започнало всичко, как и кой е създал този свят. Преди вече хиляди години този невероятен творец Овидий се е постарал да свърже и опише всичко последователно. В точно тази първа книга се започва от това, как се е сътворил светът. Всичко придобива друга форма. Постепенно се създават тези така важни неща като въздух, вода, земя, морето и небето. В частта ,,'''Сътворение'''<nowiki>''</nowiki>, Овидий описва детайлно сблъсъците и враждите между топло и студено, сухо с влажно, меко с твърдо и че благодарение на Бог е отстранена тази враждебност. Благодарение на Бог се подчертава, че е важна добрата сила. Авторът характеризира как Бог е създал света - направил е езера, морета, звездите на небето и т.н. Тогава всичко е било непокътнато, красиво, чисто. Истинска наслада за очите. Нещата, които в днешни дни ние не оценаваме, но Овидий ни показва точно как трябва да се радваме и да бъдем благодарни за нещата, които имаме около нас. Втората част на книгата е озаглавена ,,'''Четирите века'''<nowiki>''</nowiki>. Първият век се описва като мирен, спокоен и тих. Без войни, без размирици, хората са живеели спокойно. След като Юпитер взима властта, той създава четирите сезона - лято, есен, зима и край тях краткотрайна пролет. Под негово царуване вече няма вярност, правота и честност, но вместо тях са се появили лъжи, хитрост, насилие и страст към имане. Нещата, които в днешно време са така чести. Тази част ни кара да се замислим за истинските неща в живота, които имат смисъл като честност, лоялност и доблест. В третият откъс наименуван ,,'''Борбата на титаните'''<nowiki>''</nowiki>, се разказва за титаните, които са ,,сцепили<nowiki>''</nowiki> Олимп, заради своята неукротима борба за надмощие между членовете на семейството. Както тогава, така и сега има чуство за превес, което от толкова хиляди години е така желано, но не е най-важното нещо в живота. В четвъртата част наречена ,,'''Ликаон'''<nowiki>''</nowiki> се обяснява за унищожаването на цял един човешки народ. Безмилостното посегателство над човешко същество е най-големият грях. Петият фрагмент ,,'''Потопът'''<nowiki>''</nowiki>, Овидий разказва как щели да пламнат морето, небето и небесната крепост. След това се появява и потопът, който е разрушил всичко. Природата винаги показва, че трябва почитаме всички творения на Земята. ,,'''Девкалион и Пира'''<nowiki>''</nowiki> са единствените оцелели хора след ,,Потопът<nowiki>''</nowiki>. Легендата се разказва как дъждът валял безмилостно в продължение на много дни. Равнините и долините се превърнали в дъна на нови езера и морета, много хора се издавили, а други, лишени от подслон и храна загинали от немощ. По волята на боговете, оцелели само благочестивият Девкалион и неговата жена – Пира. Девкалион направил голям сандък, сложил в него запас от храна и питейна вода и преди началото на потопа влязъл в него заедно с жена си като оставил всичко в ръцете на съдбата. Сандъкът се носил по бурните вълни девет дни, докато накрая се разбил в скалите на Парнас – единствено те се възвишавали над безбрежните води. След като Девкалион и Пира стъпили на земята, пороят спрял, водата започнала да отстъпва, а небето се озарило от слънчевите лъчи. Но ужасът от самотата обхванал оцелелите от катастрофата спътници. Цялата земя била опустошена.  Истинска радост, е да оцелееш след такова бедствие и да осъзнаеш, че животът е изключително ценен и трябва да се зачитат нещата, които са около нас. ,,'''Възсъздаването на животните'''<nowiki>''</nowiki> е седмата част на книгата на Овидий. В този откъс може също да се приеме като ,,прераждане<nowiki>''</nowiki>, където всичко придобива друг смисъл - животни, растения, мислите на хората и други аспекти. Изключителен интересен сегмент е да се прочете и осъзнае този нов живот, който е настъпил в разкава на Овидий. Осмият раздел е наименуван ,,'''Питонът'''<nowiki>''</nowiki>, където се описва създаването му. Бива описван като много обширно животно, което млад и храбър юноша го е убил. ,,'''Аполон и Дафне'''<nowiki>''</nowiki> е следващото заглавие в книгата, което разказва за любовта на Аполон към Дафне, която е изключена да обича от нейният баща, но след като той разбира за любовта между Аполон и Дафне, баща й я превръща в лаврово дърво. ,,'''Ио'''<nowiki>''</nowiki>, ,,'''Аргус'''<nowiki>''</nowiki>, ,,'''Сиринга'''<nowiki>''</nowiki> и ,,'''Фаетон'''<nowiki>''</nowiki> са последните заглавия на ,,Метаморфози<nowiki>''</nowiki>. Тази част от всички петнадесет книги показва как човечеството е претърпяло доброто и злото. Изключително поучителни разкази, които трябва да ги преосмилим и осъзнаем, като сме част и ние от този създаден свят!

Във втората книга се започва с ,,'''Хелиадите'''<nowiki>''</nowiki> - това са сестрите на Фаетон, които са се превърнали в тополи. ,,'''Кикън'''<nowiki>''</nowiki> е следващото заглавие в творбата на Овидий. Разказва се как по време на Троянската война Ахил победил Посейдоновия син Кикън и разгневеният бог на морецо помолил Аполон да убие първия ахейски герой. ,,'''Калисто'''<nowiki>''</nowiki> е третата част от втора книга. Тя е красива нимфа от Аркадия и Юпитер се влюбва в нея.В частта ,,'''Гарванът'''<nowiki>''</nowiki> се характеризира как е бил бял като лебед, с пера нежни, но за жалост белотата му днес е се обърна в обратна багра. ,,'''Коронида'''<nowiki>''</nowiki> е била красавица, родена в Лариса. Когато Аполон отива в Делфи, оставил бяла врана да я наглежда. Докато го няма Коронида му изневерила със смъртния Исхий. Преди още враната да му съобщи, Аполон разбрал от гаданията, че Коронида му е изменила. Оттогава бялата врана, станала черна и затова всички врани са черни. Заради неверността на Коронида, той я убил докато е още бременна и взел детето от утробата й. ,,'''Никтимена'''<nowiki>''</nowiki> се превърнала в птица, заради грозната случка, която баща й я накарал да направи, а именно, че той я е съблазнил (или изнасилил). От срам тя се скрила в гората, на тъмно, за да не са я гледали хората. ,,'''Оцироя'''<nowiki>''</nowiki>, ,,'''Бат'''<nowiki>''</nowiki>, ,,'''Аглавра'''<nowiki>''</nowiki> и ,,'''Завист'''<nowiki>''</nowiki> са следващите открояващи заглавия в книгата на Овидий.

,,'''Кадъм'''<nowiki>''</nowiki> е първоначалната част от трета книга. В нея се разказва за битката с дракона, който бил роден от Арес, но после Кадъм бил наказан да служи на Арес една година. ,,'''Зъбите на дракона'''<nowiki>''</nowiki> е продължението на историята с Кадъм. ,,'''Актеон'''<nowiki>''</nowiki> е известен ловец, който е възпитаван от кентаръва Хирон. Двамата със Зевс са били съперници за сърцето Семела.Но Актеон после искал да се ожени за Артемида. ,,'''Семела'''<nowiki>''</nowiki> е частта в трета книга, където някои я описват като строга, други пък я хвалят, но пък нравът й бил суров. ,,'''Eхо и Нарцис'''<nowiki>''</nowiki> - Красивият Нарцис обиждаше онези, които го обичаха. Проклет, той се влюби в собственото си отражение. Той се отдръпна, превръщайки се в цвете, наречено за него. Историята за ,,'''Пентей'''<nowiki>''</nowiki> е че когато Дионисий идва в Тива и празнува с жените на планината Китерон, Пентей се опитва да прекрати празника и да го залови, но това било безуспешно. Дионисий го убеждава да се преоблече като жена и да наблюдава скришно на планината Менадите. Пентей се качил на едно дърво, но е открит от собствената му майка и неговите лели Ино и Автоноя, които го помислили за диво животно и във вакхантска ярост го разкъсали.  Последната част на трета книга се нарича ,,'''Тиренските моряци'''<nowiki>''</nowiki>.

Книгата започва с ,,'''Дъщерите на Миний'''<nowiki>''</nowiki>, а след това и с ,,'''Пирам и Тибса'''<nowiki>''</nowiki>. Третият откъс е ,,'''Марс и Венера'''<nowiki>''</nowiki>. В него се разказва за прелюбодейството, което Марс и Венера сторват. ,,'''Левкотоя'''<nowiki>''</nowiki> е дъщеря на Евринома. Когато е пораснала, тя е засенчвала своята майка Евринома. ,,'''Клития'''<nowiki>''</nowiki> е разказът, който я описва, когато тя става цвете и се слива със Слънцето и че пази в цветето своята обич. ,,'''Хермафродит и Салмацида'''<nowiki>''</nowiki>, ,,'''Атамант''' '''и Ино'''<nowiki>''</nowiki> , ,,'''Фуриите'''<nowiki>''</nowiki> са следващите заглавия в книгата. ,, '''Исменидите'''<nowiki>''</nowiki> са дъщерите на Исмен. ,,'''Персей'''<nowiki>''</nowiki>, ,,'''Змиите'''<nowiki>''</nowiki>, ,,'''Атлант'''<nowiki>''</nowiki>, ,,'''Андромеда'''<nowiki>''</nowiki>, ,, '''Коралите'''<nowiki>''</nowiki> , ,,'''Медуза'''<nowiki>''</nowiki> са останалите заглавия в книгата на Овидий.

Петата книга започава с ,,'''Персей и Финей'''<nowiki>''</nowiki>. ,,'''Прет и Полидект'''<nowiki>''</nowiki> е вторият откъс. В него се разказва как Прет, заради дядо си, ще воюва, заедно с подкрепата на Полидект, който е владетел на малкия Сериф. ,,'''Музите'''<nowiki>''</nowiki> е следващото заглавие, където неговото продължение е ,,'''Пиреней'''<nowiki>''</nowiki>. ,,'''Състезанието между музите и Пиеридите'''<nowiki>''</nowiki> е кулминацията в тези откъси. ,,'''Боговете в Египет'''<nowiki>''</nowiki>, ,,'''Циана'''<nowiki>''</nowiki> е отвлечената богияна, която богът отвлече. ,,'''Наказаното момче'''<nowiki>''</nowiki>, ,,'''Аскалаф'''<nowiki>''</nowiki> - след неговата омраза, той става омразно пернато животно, което е вестител на лоши вести, бухал, който който носи зловеща поличба. На текста в ,,'''Сирените'''<nowiki>''</nowiki> разбираме, че единствено им остана ликът на девойките и гласът им човешки. ,,'''Аретуза'''<nowiki>''</nowiki> и ,,'''Линк'''<nowiki>''</nowiki> са последните в пета книга заглавия.

,,'''Архана'''<nowiki>''</nowiki>, ,,'''Ниоба'''<nowiki>''</nowiki>, ,,'''Ликийските селяни'''<nowiki>''</nowiki> - с тези три заглавия започва шеста книга. ,,'''Марсий'''<nowiki>''</nowiki> описва гибелта на мъжете ликийци.В,,'''Пелопс'''<nowiki>''</nowiki> се обяснява за героят от заглавието, който дясното рамо насякъл баща му. След като намерили боговете трупа му, липсвало само парчето, което споява врата му с рамото.Слонова кост за замяна на същото място сложили те и отново си върнали Пелопс. ,,'''Прокна'''<nowiki>''</nowiki>, ,,'''Борей и Орития'''<nowiki>''</nowiki> са последните заглавия.

Книгата започва с ,,'''Медея'''<nowiki>''</nowiki>, ,,'''Езон'''<nowiki>''</nowiki> и ,, '''Дойките на Бакх'''<nowiki>''</nowiki>. Следващата част в книгата е ,,'''Каталог на метаморфози'''<nowiki>''</nowiki>, където можем да разберем за всички промени, които са се случили. ,,'''Тезей'''<nowiki>''</nowiki> е легендарният владетел, който при битка с минотавърът, Тезей го е победил с помощта на Ариадна. Баща му Егей го чакал с нетърпение в Атина. От радост, че е победил чудовището, Тезей забравил да сложи бяло платно на кораба си. Уговорката била, че ако Тезей е жив, платната на кораба трябва да са бели, ако е мъртъв обаче – черни Когато видял черните платна, Егей се хвърлил в морето, което оттогава носи неговото име – Егейско море. ,,'''Чумата в Егина'''<nowiki>''</nowiki>, ,,'''Мирмодонците'''<nowiki>''</nowiki>, ,,'''Цефал и Прокрида'''<nowiki>''</nowiki>, ,,'''Тевмеската лисица'''<nowiki>''</nowiki>

,,'''Низ и Сцила'''<nowiki>''</nowiki> - с това заглавие започва осма книга. В ,,'''Лабиринтът'''<nowiki>''</nowiki> се разказва за измамите, които Дедал е извършил. В частта ,,'''Венецът на Ариадна'''<nowiki>''</nowiki> се описва случката, която между Коленилия образ и Змиеносеца остават във вид на корона, когато Бог от челото й взима венеца. ,,'''Дедал и Икар'''<nowiki>''</nowiki> са баща и син. В легендата се описва гибелта на Икар, на чийто остров загива и той носи неговото име. В петата част със заглавие ,,'''Пердикс'''<nowiki>''</nowiki> се развива историята, че Дедал, който е чичо на Пердикс, го убива, поради причината, че племенника му също изявява своят потенциал за изобретателност и Дедал не е искал да има някой по-добър от него. ,,'''Калидонският лов'''<nowiki>''</nowiki>, ,,'''Смъртта на Мелеагър'''<nowiki>''</nowiki> ,,,'''Мелеагридите'''<nowiki>''</nowiki>, ,,'''Ахелой'''<nowiki>''</nowiki> и ,,'''Ехинадите'''<nowiki>''</nowiki> са следващите разкази в книгата. ,,'''Перимела'''<nowiki>''</nowiki> е нимфа, в която един моряк се е влюбил, но нейният баща я хвърлил във вълните на морето. ,,'''Филемон и Бавкида'''<nowiki>''</nowiki> - историята, която Овидий казва, че фригийската двойката Филемон и Бавкида,където при тях са дошли непознати и маскирани гости. Когато установи, техните гости са боговете Юпитер и Меркурий, са се опитали да убият една гъска, за да им служат. ,,'''Протей'''<nowiki>''</nowiki> е същество, което е успявало да се превъплащава във всякакви образи. В ,,'''Еризихтон'''<nowiki>''</nowiki> разказва легендата, че той продал дъщеря си, за да задоволи своя глас. Но тя се превърщала в животно през нощта и се била върнала обратно при него. ,,'''Гладът'''<nowiki>''</nowiki> и ,,'''Мнестра'''<nowiki>''</nowiki> са последните заглавия в осма книга.

Започва с ,,'''Рогът на изобилието'''<nowiki>''</nowiki>. ,,'''Нес'''<nowiki>''</nowiki> е кентавър, който предлагал на Херкулес и Деяние с него да прекосят реката. Когато са били в средата на реката Нес се е опитал да изнасили Деяние, но от нейните писъци Херкулес насочил стрела върху него и го убил. ,,'''Смъртта и апотеозът на Херкулес'''<nowiki>''</nowiki> се разказва как тогава Херкулес е поискал помощ от боговете, за да сложи край на живота си, а той го е получил от гръцкия бог Юпитер. ,,'''Лихас'''<nowiki>''</nowiki>, ,,'''Галантида'''<nowiki>''</nowiki> е прислужница на Алкмена. Превърната от Хера в невестулка, защото измамила богинята на раждането Илития, когато Хера искала тя да попречи на Алкмена да роди Херакъл. Когато казала на Хера, че Херкулес вече се е родил, огорчената Хера пляснала с ръце и заклинанието спряло да действа и на бял свят се появил Херакъл. Последните митове в книгата,,'''Дриопа'''<nowiki>''</nowiki>, ,,'''Иолай'''<nowiki>''</nowiki>, ,,'''Синовете на Калироя'''<nowiki>''</nowiki>, ,,'''Библида'''<nowiki>''</nowiki>, ,,'''Ифис'''<nowiki>''</nowiki>

,,'''Орфей и Евридика'''<nowiki>''</nowiki> - любовта между тях двамата е вечна. Овидий описва как Орфей отива в отвъдното, за да спаси своята любима, но неговата неудържимост да я види, погубил завинаги Евридика и тя останала завинаги в подземното царство. ,,'''Скръбта на Орфей'''<nowiki>''</nowiki> - Овидий разказва последствията на Орфей, който неукротимо и жарко милее за своята любима. Той така и не иска повече да има жена в живота си. ,,'''Атис'''<nowiki>''</nowiki>, ,,'''Кипарис'''<nowiki>''</nowiki> е цар на о.Хиос. Имало един елен, който бил изключително красив, но когато Кипарис бил на лов, любимия му елен се скрил и царя без да искал го е убил. Кипарил помолил Аполон вечно да жалее по своя любим елен и го превърнал в дърво. ,,'''Ганимед'''<nowiki>''</nowiki>, ,,'''Хиацинт'''<nowiki>''</nowiki>, ,,'''Керасти и Пропетили'''<nowiki>''</nowiki>, ,,'''Пигмалион'''<nowiki>''</nowiki>, ,,'''Мира'''<nowiki>''</nowiki>. ,,'''Адонис'''<nowiki>''</nowiki> , ,,'''Аталанта и Хипомен'''<nowiki>''</nowiki> са последните заглавия.

Единадесета книга поставя началото със ,,'''Смъртта на Орфей'''<nowiki>''. Орфей е убит, разкъсан от менадите, край бреговете на река Хеброс (Марица). Частите от тялото му били отнесени от вълните и изхвърлени на брега на остров Лесбос, където били погребани. ,,Драконът''</nowiki> е частта в която Орфей и Евредика се събират заедно в отвъдното. ,,'''Наказанието на менадите'''<nowiki>''</nowiki>, ,,'''Мида'''<nowiki>''</nowiki>, ,,'''Хезиона'''<nowiki>''</nowiki>, ,,'''Пелей и Тетида'''<nowiki>''</nowiki>, ,,'''Дедалион и Хиона'''<nowiki>''</nowiki>, ,,'''Вълкът'''<nowiki>''</nowiki>, ,,'''Сънят'''<nowiki>''</nowiki>, ,,'''Есак'''<nowiki>''</nowiki> са останалите творби в единадесета книга.

,,'''Авлидският дракон'''<nowiki>''</nowiki> започва дванадесета книга. ,,'''Ифигения'''<nowiki>''</nowiki> е втото заглавие. ,,'''Мълвата'''<nowiki>''</nowiki>. ,,'''Цигън'''<nowiki>''</nowiki>, ,,'''Ценей'''<nowiki>''</nowiki>, ,,'''Кентаври и лапити'''<nowiki>''</nowiki>, ,,'''Периклимен'''<nowiki>''</nowiki>, a най-интригуващата част от поредицата е ,,'''Смъртта на Ахил'''<nowiki>''</nowiki>, където Ахил е убит от стрела, която е пусната от лъка на Парис или Аполон.

Тринадесетата книга стартира със легендата за ,,'''Оръжието на Ахил'''<nowiki>''</nowiki>, чието оръжие е създадено с дръжка от ясен и е било много тежко. Следва ,,'''Смъртта на Аякс'''<nowiki>''</nowiki>, където той е убит с меч. ,,'''Хекуба'''<nowiki>''</nowiki>, ,,'''Поликсена'''<nowiki>''</nowiki>, ,,'''Мемнонидите'''<nowiki>''</nowiki>, ,,'''Еней в Делос'''<nowiki>''</nowiki> , ,,'''Дъщерите на Аний'''<nowiki>''</nowiki> се разказа как Аний обяснява за превръщането на дъщерите си в гълъби и как той ги отпратил с богати дарове. ,,'''Дъщерите на Орион'''<nowiki>''</nowiki>, ,,'''Странстването на Еней'''<nowiki>''</nowiki>, ,,'''Ацид и Галатея'''<nowiki>''</nowiki>, ,,'''Главк'''<nowiki>''</nowiki>.

Заглавията в нея са ,,'''Сцила'''<nowiki>''</nowiki>, ,,'''Странстванията на Еней'''<nowiki>''</nowiki> , ,,'''Питекуза'''<nowiki>''</nowiki>, ,,'''Сибила'''<nowiki>''</nowiki>, ,,'''Циклопът'''<nowiki>''</nowiki>, ,,'''Кирка'''<nowiki>''</nowiki> , ,,'''Бойците на Диомед'''<nowiki>''</nowiki> , ,,'''Апулийският пастир'''<nowiki>''</nowiki>. ,,'''Корабите на Еней'''<nowiki>''</nowiki> , ,,'''Ардея'''<nowiki>''</nowiki>. ,,'''Обожествяването на Еней'''<nowiki>''</nowiki>. В частта ,,'''Царете на Алба'''<nowiki>''</nowiki> се пояснава как на власт идва Асканий и под негово господство следват Алба, който царува. След него идва ред на Силвий, неговият син Латин. После неговият наследник, последван от Капет и Капис. Накрая са Акрота, но той не е така храбър, както брат му Авентин и затова той остава последния цар. Следващите заглавия са ,,'''Вертумн и Помона'''<nowiki>''</nowiki>, ,,'''Ифис и Анаксарета'''<nowiki>''</nowiki> , ,,'''Ромул и Херсилия'''<nowiki>''</nowiki> , ,,'''Обожествяването на Ромул'''<nowiki>''</nowiki>, в частта ,,'''Херсилия'''<nowiki>''</nowiki>, която е съпругата на Ромус, моли богинята Ирида да види своя любим. Херсилия литна в ефира и тя усети тази позната прегръдка на своя любим.

Започва с ,,'''Нума'''<nowiki>''</nowiki>, ,,'''Мисцел'''<nowiki>''</nowiki>, ,,'''Питагор'''<nowiki>''</nowiki> , ,,'''Егерия'''<nowiki>''</nowiki> , ,,'''Иполит'''<nowiki>''</nowiki>, ,,'''Тагес'''<nowiki>''</nowiki>. В ,,'''Копието на Ромул'''<nowiki>''</nowiki> се описва как копието е пуснало корени в земята, станало на дърво с клони и пазеше сянка. ,,'''Цип'''<nowiki>''</nowiki> , ,,'''Ескулап'''<nowiki>''</nowiki> , ,,'''Обожествяването на Юлий Цезар'''<nowiki>''</nowiki>, ,,'''Възхвала на Август'''<nowiki>''</nowiki> и последното заглавие в цялата поема е ,,'''Епилог'''<nowiki>''</nowiki>.