Едмънд Хилари: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-([2-9]0(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите|ина|ината)\b +\1-\2)
м Bot: Automated text replacement (-(([0-9])|она|вама|рима|тима|мата|те|ляда|дата|дите|оните|рда|рдите|тина|тината|лко|овече|алко|овечето|лкото|тици|тиците|тки|тките) човека +\1 души)
Ред 31:
В средата на ХХ век пътят към Еверест е затворен откъм страната на [[Тибет]], контролиран от [[Китай]], и до върха може да се стигне единствено от [[Непал]], като правителството на страната разрешава да се организира само по 1 експедиция годишно. През 1952 върхът е опитан да бъде изкачен от швейцарска експедиция, но поради лошото време швейцарците са принудени да се върнат само на 240 м от върха. През същата година Хилари катери в [[Алпите]] и получава покана от Британския хималайски комитет да вземе участие в експедиция към Еверест през следващата 1953 г. и след кратък размисъл се съгласява.
 
За ръководител на експедицията е назначен Джон Хънт, който организира 2 групи алпинисти, които трябвало да изкачат от двете страни върха. Една от групите се състои от Том Бурдилон и Чарлз Еванс, а другата – с водач Джордж Лоу. Хилари е поставен в група с шерпа [[Тенсинг Норгей]], което предизвиква съпротива от негова страна, като даже се кани да напусне експедицията, но е разубеден и остава. Експедицията наброява около 400 човекадуши, като включва 362 носача, 20 водачи-шерпи и 10 хил. фунта багаж. Групата на Лоу ще атакува Еверест покрай връх [[Лхоце]], а тази на Хилари – през ледопада [[Кхумбу]].
 
През март 1953 експедицията разполага базовия си лагер недалеч от Лхоце на височина 7890 м и на 26 май Бурдилон и Еванс правят първия опит за изкачване на върха, който се проваля поради повреда в кислородния апарат на Еванс. Следващата поред група, която трябва да атакува върха е тази на Хилари-Тенсинг.
Ред 42:
Впоследствие Хилари провежда още 3 експедиции в Хималаите (1956, 1960 – 1961 и 1963 – 1965), по време на които изкачва десет осемхилядника.
 
През 1957 – 1958 участва в смесената британско-новозеландска експедиция антарктическа експедиция, възглавявана от [[Вивиан Фукс]]. Хилари ръководи новозеландската група, задачата на която е да построи база в залива [[Макмърдо (залив)|Макмърдо]], недалеч от старата база на [[Робърт Скот]]. Там новозеландците построяват 6 големи и 2 малки къщи, в които пребивават 23 човекадуши. От нея в посока към Южния полюс групата трябва да оборудва 2 склада с продоволствие и гориво за всъдеходите от групата на Вивиан Фукс. Освен това геолозите и геодезистите от групата с кучешки впрягове извършват самостоятелни походи в планините на [[Земя Виктория]]. Предвижда се 2-та отряда да се срещнат някъде между полюса и базата на Хилари, като партията на Хилари не среща никакви затруднения по пътя си към полюса за разлика от тази на Фукс. На 4 януари 1958 новозеландците достигат Южния полюс и по този начин Хилари става третият човек след [[Роалд Амундсен]] и Робърт Скот, който достига до Южния полюс. На 20 януари 1958 групата на Фукс достига до полюса, където е посрещната от Хилари и многочислени журналисти, докарани дотам със самолет. На 24 януари партията на Фукс продължава към станцията в протока Макмърдо, където с помощта на Хилари англичаните пристигат на 2 март 1958.
 
През 1977, вече 60-годишен, провежда последната си експедиция по река [[Ганг]] от устието до изворите ѝ.