Едуард Бейлиъл: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (- пък + ) |
|||
Ред 6:
== Борба за трона ==
Смъртта на крал [[Робърт I (Шотландия)|Робърт I]] значително отслабва Шотландия, тъй като неговият наследник [[Дейвид II]] е още дете, а двамата най-способни военачалници Дъглас и Рандолф също умират. Възползвайки се от това, Едуард Бейлиъл с подкрепата на английския крал Едуард III дава сражение на шотландците през 1332 (Battle of Dupplin Moor), в което регентът, граф на Карик, е убит, а много шотландски благородници са пленени. Едуард Бейлиъл се самопровъзгласява за крал на Шотландия през септември 1332 г. и бърза да се закълне във вярност пред английската корона. От този момент Шотландия се разделя на „патриоти“ и „колаборационисти“. Патриотите веднага издигат за нов регент, Андрю Мъри, зетя на Робърт Брус. Той
В еуфорията шотландците решават да преследват врага навътре в страната. Едуард III обявява мирния договор за нарушен и невалиден. Той нахлува с голяма армия в Шотландия. Регентът, граф Мъри е пленен при Лохмабен, а крепостта Роксбъро пада; Берик за пореден път е обсаден. Съвременните историци изчисляват убитите шотландци в тази война на 10 000, 12 000 или дори 15 000, цяла катастрофа за тази изтерзаната страна. С благоволението на Едуард III, Едуард Бейлиъл е възстановен на престола. Този път много благородници го признават. В ръцете на „патриотите“ остават не повече от пет крепости в южната част на страната. Бейлиъл отстъпва на Едуард III Роксбъро, Пибълс, Дъмфрис, Линлитглоу, Хадингтън, Джедбъро, Силкърк, Еткрик и почти всички земи южно от [[Фърт ъф Форт]]. Французите обаче не забравят, че шотландците са традиционни френски съюзници и скоро започват голяма френско-английска война, която завършва с окончателно прогонване на Бейлиъл в Англия през 1340 г.<ref>Дюшен, Мишел, История на Шотландия, ИК „Рива“ 2008 г. стр.118</ref>
|