Руско-турска война (1828 – 1829): Разлика между версии

Военните действия започнали през [[април]] [[1828]] г. с Втора руска армия в състав от около 95 000 души форсирала [[Дунав]], преминала [[Добруджа]] обсажда [[Шумен]], [[Варна]] и [[Силистра]]. Армията е командвана от генерал княз [[Пьотър Витгенщайн|Пьотр Витгенщайн]].

 

 

През февруари 1829 командващият се оттегля поради влошено здраве и начело на армията е назначен действеният генерал също от немски произход [[Иван Дибич-Забалкански]]. През [[1829]] г. започва второто настъпление на руската армия на Балканския полуостров. На 16 февруари от руския флот с помощта и на местното население е превзет [[Созопол]]. Най-големите сражения и решителната битка край Шумен стават на 30 май 1829 при село [[Кюлевча]]<ref>Г.Джумалиев „Шумен и Шуменската крепост“, София 1934 г.</ref>. Битката, наречена [[Битка при Кюлевча|Кулевчанское сражение]], се изучава в руските учебници по военна история. В продължение на няколко дни 80 хилядната войска на главния везир Решид паша, идваща откъм Провадия, е разбита. В генералното сражение загиват около 2100 руски войници и офицери и два пъти повече османски военни. Решид паша се оттегля и се затваря в Шуменската крепост. При сражението той губи няколкостотин оръдия, целия си обоз и няколко военни знамена. Турските сили в крепостта наброяват около 125 000 души. На 18 юни е превзета [[Силистра]], армията е преведена бързо и незабелязано през [[Стара планина]] през Айтоския и Върбишкия проход и окупира [[Тракия]]: превзети са Месемврия и Анхиало на 11 юли (стар стил), и важният залив на Бургас, на 13 юли е зает Айтос, на 14 юли Карнобат, а на 30 юли генерал Дибич атакува съсредоточения в Сливен 20-хиляден турски корпус, разбива го след решителното сражение при Балдаморския мост и заема града, като прекъсва връзката на Шумен с Одрин. Преведена отново бързо и незабелязано през Сакар планина през прохода Малък Дервент руската армия на 7 август съвършено неочаквано се явява пред Одрин. На другия ден (нов стил [[20 август]] [[1829]]) крепостта капитулира и руските части влизат в [[Одрин]]. За първи път градът е превзет от руската армия. Това предизвиква паника в столицата на [[Османска империя|Османската империя]] и след показния рейд на руския авангард до Чорлу, застрашил директно Цариград, подтиква султана към търсене на възможности за подписване на примирие с Русия.