Кирил Преславски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking |
|||
Ред 22:
Скоро след смъртта на брат му – цар Борис III, на 9 септември 1943 г. княз Кирил е избран за [[Регентски съвет на Царство България 1943-1944 година|регент]] от [[25 Обикновено Народно събрание|XXV]] [[Обикновено Народно събрание]], заедно с проф. [[Богдан Филов]] и генерал-лейтенант [[Никола Михов]], докато първородният син на цар Борис III, [[Симеон Сакскобургготски|Симеон II]], навърши 18 години. Регентите полагат тържествено клетва на извънредно заседание на Парламента на [[11 септември]].
Изборът на княз Кирил за регент е в противоречие с [[Търновска конституция|Търновската конституция]], която изисква регентите да са били министри или членове на Върховния съд, но правителството приема за целесъобразно в Регентския съвет да присъства представител на династията. Допълнително съображение е поначало резервираното отношение на княза към Германия, което би дало възможност за лавиране във външнополитически план. Макар общественото мнение да го смята за леконравен, той се отнася добросъвестно към задълженията си като регент, но играе второстепенна роля в Регентския съвет, доминиран от Богдан Филов.<ref name="везенков">{{cite book | last = Везенков | first = Александър | year = 2014 | title = 9 септември 1944 г. | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-1199-2 | pages = 104 – 105}}</ref>
След отстраняването му с [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] от 1944 година и тримесечно пленничество в [[Съветския съюз]], принц Кирил е съден от т. нар. [[Народен съд]] – през януари-февруари 1945 г. – като виновен в сътрудничество с [[Германия]] и осъден на смърт, заедно с проф. [[Богдан Филов]] и генерал-лейтенант [[Никола Михов]], осем царски съветници, 22 министри от кабинетите на Филов, [[Добри Божилов]] и [[Иван Багрянов]] и 67 депутати от XXV [[Обикновено народно събрание]], включително и неговите председатели [[Никола Логофетов]] и [[Христо Калфов]].
| |||