Наим Сюлейманоглу: Разлика между версии

редакция без резюме
(неутр.)
Редакция без резюме
Наим Сюлейманов е роден на [[23 януари]] [[1967]] година в семейство на [[Турци в България|български турци]] в село [[Птичар]], [[Момчилград]]ско. Започва да тренира вдигане на тежести от ранна възраст – едва на 9 – 10 години. Още през 1977 година прави демонстрации в залите, където се провеждат републиканските първенства на България. Негов личен треньор в Кърджали, където се състезава за Арда, е Енвер Толумов.
 
Успехите му започват през 1982 година, когато едваоще ненавършл 15-годишен години става световен шампион за юноши до 20 години в Сао Пауло, побеждавайки в категория 52 кг своя приятел и съотборник Нено Терзийски. През 1983 година за пръв път подобрява световен рекорд за мъже. На световното за мъже в Москва същата година Наим остава втори след Оксен Мирзоян от СССР. На следващата година няма възможност да вземе участие в [[Летни олимпийски игри 1984|Олимпиадата]] в [[Лос Анджелис]], тъй като тя е бойкотирана от България и други съюзници на [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]]. Той обаче става европейски шампион във Витория, Испания, и е победител в най-силния турнир в света за 1984 година – „Дружба“ във Варна, на който са поставени общо 30 световни рекорда. Наим печели и Световната купа в Сараево същата година. По време на т.нар. [[Възродителен процес]] името му е променено на Наум Шаламанов. През 1985 година става европейски шампион в Катовице, Полша, и световен в Сьодертале, Швеция. Печели и Светованата купа в Монте-Карло. През 1986 г. става европейски шампион в Карл-Маркс-Щат (сегашен Кемниц), световен в София и носител на Световната купа в Мелбърн. За България Наим печели две световни титли за мъже и една за юноши, става три пъти европейски шампион и три пъти носител на Световната купа. Три пъти, докато се състезава за България, е определян за щангист № 1 в света. За България поставя 57 световни рекорда – 26 за мъже и 31 за юноши. Наим поставя 24 световни рекорда (общо за мъже и юноши) само в рамките на една година. Това се случва през 1984 година. Наим е 4два пъти шампион на България – един път за мъже, един- пътпрез за1984 юношигодина иот двапървенството пътивъв заВарна в кадетикат. През60 1984кг и през 1986 година ставаот вторитова в анкетатаКърджали, „Спортистпак напри годината“60-килограмовите. Шампион е на България следза лекоатлеткатаюноши Людмиластарша Андонова.възраст Вторив екат. в52 анкетата икг през 19851982 година. Поот времешампионата нав СветовнатаПазарджик. купаИма ви [[Мелбърн]]една презтитла 1986на годинастраната Шаламановза успяваюноши дамладша избягавъзраст. вТя Турция.е Следпостигната катопрез решава1981 да избягагодина в Турция,кат. получава44 подкрепатакг на турскитепървенството властив иСилистра. сПрез подкрепата1986 нагодина, президентадокато имотбива тойвоенната получаваси турскислужба, паспортНаим исе иметосъстезава муза е промененоЦСКА на Наимотборното Сюлейманоглу.първенство Българскатана федерацияБългария пои тежкапомага атлетика не сена опитватима да попречиспечели натитлата. участиетоТове муе вединственият [[Летнитурнир, олимпийскина игрикойто 1988|Олимпиадата]]Наим все [[Сеул]]състезава през 1988 година и получава паричназа компенсацияразличен от 1Арда 250Кърджали 000клуб, доларадокато оте турскатав федерацияБългария.
През 1984 година става втори в анкетата „Спортист на годината“ на България след лекоатлетката Людмила Андонова, като според много от мненията е заслужавал категорично първото място. Втори е в анкетата и през 1985 година. По време на Световната купа в [[Мелбърн]] през 1986 година Наим успява да избяга от нашата делегация и след време се мести в Турция. След като решава да избяга в югоизточната ни съседка, получава подкрепата на турските власти, а името му е променено на Наим Сюлейманоглу. Българската федерация по тежка атлетика не се опитва да попречи на участието му в [[Летни олимпийски игри 1988|Олимпиадата]] в [[Сеул]] през 1988 година и получава парична компенсация от 1 250 000 долара от турската федерация.
 
Наим Сюлейманоглу печели за Турция златни медали на Олимпийските игри през 1988, 1992 и 1996 година. На Олимпиадата в [[Сидни]] през 2000 година прави три неуспешни опита в изхвърлянето и записва нула, след което прекратява състезателната си кариера. За Турция той печели също така 5 световни и 4 европейски титли. През 1998 година Международната федерация по вдигане на тежести го определя за Щангист №1 на ХХ век – 3-кратен олимпийски, 7-кратен световен (2 пъти за България), 7-кратен европейски (3 пъти за България) шампион и 3-кратен носител на Световната купа (всичките да България). През кариерата си Наим е поставил 46 световни рекорда за мъже (26 от името на България).
На 26.07.2019 г. в Момчилград бе открит паметник и спортен комплекс на името на Наим. На монумента пише: "Наим Сюлейманоглу - щангист, шампион на всички времена, прославил България и Турция", след което са изброени най-големихте успехи на митичния тежкоатлет.
 
Умира на [[18 ноември]] [[2017]] г. от мозъчен кръвоизлив на 50-годишна възраст.
Анонимен потребител