Екстрадиция: Разлика между версии

7 байта изтрити ,  преди 2 години
м
Bot: Automated text replacement (- пък + , -\.\] +].)
мРедакция без резюме
м (Bot: Automated text replacement (- пък + , -\.\] +].))
На междудържавно ниво, екстрадицията обикновено се регулира чрез споразумения. Там, където тя е принудителна по закон (например сред поднационалните юрисдикции), често се нарича с термина „рендиция“. Механизмът на екстрадицията е древен, датирайки поне от 13 век пр.н.е., когато [[Древен Египет|египетският]] [[фараон]] [[Рамзес II]] договаря договор за екстрадиция с [[Списък на хетските царе|хетския цар]] [[Хатушили III]].<ref name="Stigall">Dan E. Stigall, {{cite document|title=Ungoverned Spaces, Transnational Crime, and the Prohibition on Extraterritorial Enforcement Jurisdiction in International Law|date=3 февруари 2013|ssrn=2211219|last1=Stigall|first1=Dan E.}}</ref>
 
Някои държави, сред които и [[България]],<ref>[https://parliament.bg/bills/39/502-01-9.pdf Условия за отказ на екстрадиция. Глава втора.].</ref> забраняват екстрадицията на собствените си граждани. Други пък са забранили изцяло екстрадицията. Отказът на дадена държава да екстрадира подозрени или престъпници може да доведе до обтягане на отношенията със страната, заявила екстрадиция.
 
== Източници ==