Битка при Валми: Разлика между версии

== Ход на сражението ==

Французите, начело с [[Франсоа Келерман]] и [[Шарл Франсоа Дюмурие]], наброяват 52 000 души и имат 40 [[Артилерийско оръдие|оръдия]]. Срещу тях застават 34 000 прусаци с 36 оръдия.<ref>David Chandler, ''[[iarchive:dictionaryofbatt00chan|Dictionary of battles: the world's key battles from 405 BC to today]]'', New York 1988, p. 129</ref> Предимството на френската армия се компенсира от факта, че тя се състои от новобранци, докато пруските войници са опитни ветерани, спечелили вече редица победи. Дюмурие води два батальона доброволци, които само от месец са с оръжие в ръка. Макар да оценява трезво критичната ситуация, той смело ги повежда напред и съединява се с един батальон от редовната войска (командван от Келерман) в околностите на [[Вердюн]].<ref>Adrian Gilbert, ''[https://www.britannica.com/event/Battle-of-Valmy Battle of Valmy]'', Encyclopedia Britannica</ref> Брауншвайг заема позиции при Валми. С него е самият [[Списък на владетелите на Прусия|пруски крал]] [[Фридрих Вилхелм II|Фридрих-Вилхелм ІІ]]. На 19 септември 1792 г. прусаците тръгват срещу дясното френско крило и предизвикват известно объркване и отстъпление. До същинско сражение обаче в този ден не се стига.

Сутринта на 20 септември е мъглива, вали дъжд. Французите са в полукръгла позиция, с връх обърнат към противника. Когато пруското настъпление е подновено, те отстъпват около миля назад. Така главната им [[батарея]] остава в челото на фронта и около обяд открива огън. Прусаците отвръщат със същото. Започва известният в историята "дуел на артилерията при Валми" или "канонадата при Валми". Брауншвайг насочва огъня си към позицията на Келерман в центъра, близо до [[Вятърна мелница|вятърната мелница]] на Валми. Неговата надежда така да предизвика паника сред неопитните си противници не се осъществява. Френските батальони "стоически остават в калта".<ref>Христо Глушков, ''Франция при Наполеон'', В. Търново 2012, с. 45 ISBN 978-954-427-975-2</ref> Час след това прусаците започват настъпление, но редиците им са опустошени от неочаквано точния френски обстрел. В този решителен миг се случва нещо, което едва не решава битката.