Тарас Шевченко: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Паметник в София, странното е че някои източници посочват откриването му през 2016, а други 2009. Със сигурност паметника е на поне 10 години |
Редакция без резюме |
||
Ред 35:
През април 1846та година става член на тайната украинска организация "[[Кирил и Методий|Кирило-Методиево]] братство"; в нейната програма били идеите за украинско национално възраждане, [[панславизъм]] под формата на славянска конфедерация, демокрацията и социалното равенство (включително отпадането на крепостничеството). През 1847 повечето членове на организацията са арестувани и потърпяват различни наказания за своята политическа дейност. Следствието не доказва членството на Шевченко в организацията, но въпреки това решава да го накаже за неговата литературна дейност. В свой доклад началника на Третото Отделение (политическата полиция на Руската империя), Ф. А. [[Орлов]] е обелязано, че е:<blockquote>..съчинявал стихове на [[Украински език|малоруски език]] с най-възмутително съдържание. В тях той ту изразявал плач по мнимото поробване и бедстване на Украйна, ту възглашавал за славата на [[Войско Запорожке|хетманското]] управление и предишните свободи на казачеството, ту с невероятна дързост изливал клевети и жлъч към личности от императорския дом.. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://litopys.org.ua/rizne/kmt03.htm|заглавие=А. Ф. Орлова Николаю I о деятельности Кирилло-Мефодиевского общества. — 26 мая 1847|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref></blockquote>Наказан е с военна служба в Орската крепост (в планината Урал, днешната [[Оренбургска област]] на Руската федерация), без право да пише и рисува. Той нарушава забраните, за което е арестуван втори път и заточен в днешен Казахстан, където продължава тайно да рисува и да пише. Той е освободен през 1857 със смъртта на [[Николай I (Русия)|Николай Първи]], но остава под наблюдение на тайната полиция до края на живота си. Един от последните му проекти е Буквар на украински език наречен "Южноруски буквар" за ползване в неделникте училища, който печата в 10000 екземпляра за собствени разноски. Въпреки че самия буквар не нарушава никакви закони и цензурата не го спира от разпространение, Руската православна църква го обявява за еретичен и затваря неделните училища които го продават. Умира през 1861ва година в Санкт Петербург няколко месеца преди [[Премахване на крепостничеството|отпадането на крепостничеството в Руската империя]].
Първите преводи на поезията му на български са от преди Освобождението (60-те години на 19ти век) и са от [[Любен Каравелов]] и [[Райко Жинзифов]], върху чието творчество оказва влияние. <ref>{{Cite journal|last=Узунов|first=Стефан|date=|title=ТРАДИЦИИ ПРИ ОТБЕЛЯЗВАНЕТО НА ЮБИЛЕИТЕ ЗА ТАРАС ШЕВЧЕНКО В БЪЛГАРИЯ|url=|journal=Българска украинистика, специално издание, 2014|volume=|pages=стр.49|via=}}</ref>
През пролетта на 2009г. е открит паметник на поета на площад "Възраждане" в София.
| |||