Призрен: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{xxx-мъниче}} → {{мъниче|xxx}} |
мРедакция без резюме |
||
Ред 22:
'''Призрен''' ({{lang|sr|Призрен|Prizren}}; {{lang|sq|Prizren|Prizreni}}) е [[град]] в [[Косово]]. Населението е 184 586 жители <ref>{{cite web|url=http://www.world-gazetteer.com/wg.php?x=&men=gcis&lng=en&dat=32&srt=npan&col=aohdq&geo=-244|title=The World Gazetteer|archiveurl=http://archive.is/jgsKT|archivedate=5 януари 2013}}</ref>. Мнозинството от тях са етнически [[албанци]]<ref name=TWG>{{cite web|url=http://www.world-gazetteer.com/|title=The World Gazetteer|archiveurl=http://archive.is/flul|archivedate=4 декември 2012}}</ref>. Градът е разположен на североизточните склонове на [[Шар планина]], затворен между границата със [[Северна Македония]] и [[Албания]].
[[Файл:Blick ueber Prizren.jpg|ляво|мини|250px|
[[Файл:Church of the Holy Saviour - Prizren.jpg|ляво|мини|250п|Сръбски православен манастир.]]
Ред 29:
Данните за града датират от [[5 век пр.н.е.]], когато за първи път е споменат в "Географията" на [[Птолемей]], като един от най-големите градове на [[илири]]те. В античността наречен Улпиана и Юстиниана Втора (Пътепис на „Петър Богдан Бакшев – български политик и историк от XVII век” – Божидар Димитров, С., 2001 г., стр. 155-156.)
След разпада на [[Римската империя]] и заселването на [[славяни]]те на [[Балканите]], Призрен попада в границите на [[Първото българско царство]], като в
С възстановяването на българското царство в самото начало на [[13 век]], Призрен отново попада в [[територия]]та на [[Втора българска държава|българската държава]] ([[1204]]). По времето на [[Константин Тих]] Призрен е в границите на [[Търновско царство|Търновското царство]]. <ref>{{cite book |last= Коледаров |first= Петър |authorlink= Петър Коледаров |title= Политическа география на средновековната българска държава |year= 1979/1989 |publisher= БАН, София }}</ref>
| |||