Според елфическата легенда името Елдари, тоест ''Звезден народ'', е дадено на [[елфи]]те от [[Ороме]]. Постепенно обаче то започва да се употребява само за елфите от Трите народа ([[Ванияри]], [[Нолдори]] и [[Телери]]), които потеглят на дългия западен поход от [[Куивиенен]] (дори и да са останали в Средната Земя), като по този начин се изключват [[Авари (Средна земя)|Аварите]]. [[Елфи]]те от [[Аман]] и всички [[елфи]], които някога са живеели там, получават названието [[Върховни елфи]] (Тарелдари) или Елфи на Светлината ([[Калакуенди]]).
Елфи било използвано, за да преведе едновременно и Куенди – "говорещите"„говорещите“, Висшелфическото име на целия им род, и Елдар – името на Трите рода, които потърсили Неумиращото Царство и отишли там в началото на Дните (с изключение само на синдарите). Тази стара дума беше действилно единствената подходяща – някога е била пригодена да отговаря на каквито спомени за този народ се запазили хората или на едни не напълно различни творения на човешките умове. Но значението ѝ било стеснено и сега може да припомня на мнозина хрумвания къде хубави, къде глупави, тъй различни от някогашниге Куенди, както са различни пеперудите от ястреба – не че някой от Куендите някога е имал крила – тъй неестествени за тях, както и за хората. Те били раса, висока и красива, по-старите Деца на света, а сред тях Елдарите били като крале, които сега са си отишли – Народът на Великия поход, Народът на Звездите. Били високи, светлокожи и сивооки, ако и къдриците им да били тъмни – освен в златния род на финарфин, а гласовете им имали повече мелодичност от всички чувани днес и тогава. Бели храбри, ала печална е историята на онези, що се завърнали в Средната земя като изгнаници. Макар в отдавна отминали дни да се пресякла с тази на Бащите, тяхната участ не е като човешката. Господството им отминало отдавна и сега те обитават отвъд кръговете на света и не се завръщат.
