Петър Ангелов (ВМРО): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 13:
 
== Биография ==
Ангелов е роден в 1895 година в преспанското село [[Гражден]], тогава в Османската империя, днес в [[Гърция]]. В 1912 година емигрира в Америка, но се завръща при избухването на [[Балканска война|Балканската война]] и се записва доброволец в Българската армия. След края на Първата световна война участва във възстановяването на революционната органиация - четник е при [[Илия Дигалов]], а след смъртта му в 1922 година става преспански войвода с 16 четници<ref>„Националноосвободителната борба в Македония, 1919 - 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998 г., стр.168</ref>. В 1924 година е в отряда на [[Георги Попхристов]]<ref>Спомени на Георги Попхристов [http://www.promacedonia.org/gph/gph_40.html]</ref>. През пролетта на 1925 година преминава река Вардар заедно с четите на [[Илия ЛеринскиКоторкин]], [[Андон Попщерев]], [[Тале Андонов]] и [[Наум Йосифов]] с куриерска чета на [[Христо Андонов]]<ref>Спомени на Георги Попхристов [http://www.promacedonia.org/gph/gph_43.html]</ref>. През 1926 година е в Западна Македония с чета в състав [[Петър Трайков]], [[Никола Гушлев]], [[Лазар Христов (революционер)|Лазар Христов]] и [[Коста Бичинов]], но при изтеглянето си в Албания са задържани от албанските власти. Петър Ангелов престоява 6 месеца в затвора, след което се връща в България през Италия<ref>Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.255.</ref>.
 
След убийството на [[Александър Протогеров]] през 1928 година е на страната на [[протогеровисти]]те. През 1929 година участва в акция при навлизането в Западна Македония с Петър Шанданов, Пецо Трайков, Кръстан Поптодоров, Мице Чегански, Георги Попхристов и други. При изтеглянето им в Албания води разговори с американски офицери, интересуващи се от македонското освободително движение<ref>Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.301-302.</ref>. Петър Ангелов е убит в 1932 година в Хасково от привърженици на [[Иван Михайлов]].<ref>Гаджев, Иван, „Иван Михайлов (отвъд легендите)“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, стр. 818.</ref><ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 8.</ref>