Никита Хрушчов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 72:
Благодарение намесата на негов приятел, през 1921 г. Хрушчов е предложен за заместник-директор в мината на Рутченково, където е работил преди това. Все още болшевиките са малко на брой в района. По това време движението е разцепено от [[Нова икономическа политика|новата икономическа политика]] на [[Ленин]], който обосновава икономически либерализъм, ограничен и отхвърлен от някои болшевики. Макар че задълженията на Хрушчов са свързани само с политическите дела, той се заема с подема на производството от мината след хаоса, оставен от войната. Той помага за възстановяването на машините и носи старата си миньорска униформа по време на проверките, които прави.
 
Работата на Хрушчов е забелязана и през 1922 г. му е предложена позиция на директор в съседна мина. Той отказва, тъй като се опитва да продължи образованието си в техникума на Юзовка. Продължава работата си в мината, като я съчетава с курсовете. Малко след приема му през лятото на 1922, той е назначен за секретар на партията към техникума и става член на избирателния съвет към комитета на партията в Юзовка.
 
Отново през 1922 г. той среща и се жени за втората си съпруга, Маруся, чието моминско име не е познато. Разделят се бързо, въпреки че след това той не спира да помага на болната ѝ дъщеря от предишния брак. Малко след краткия си брак, Хрушчов среща [[Нина Петровна Кукачук]], военна, обучена от Партията, дъщеря на заможни украински земеделци. С нея прекарва живота си, имат две деца, Сергей (1935) и Елена (1937), макар да сключват брак чак през 1965.
 
През 1925 г. Хрушчов е назначен за секретар на партията в област Петрово-Маринси до Юзовка, а в края на годината е избран за делегат по време на четиринадесетия конгрес на Партията в Москва.
 
=== Протеже на Каганович ===
Ред 83:
Каганович мести Хрушчов в Харков, тогавашна столица на Украйна, и го поставя начело на организационния департамент на Централния партиен комитет на страната. През 1928 е изпратен в [[Киев]], където е от значителна важност за Партията.
 
Той отново изпитва желание да продължи образованието си и следвайки Каганович, който става близък съветник на [[Сталин]] в [[Кремъл]], се записва в индустриалната московска академия. Така и не завършва следването си в учебното заведение, но издигането му в Партията се ускорява. През 1932 г. Хрушчов успява да достигне втори ранг след Каганович в организацията на Партията в Москва и през 1934 г. става шеф на Партията в града и член на Централния комитет. Според самия Хрушчов, той дължи заслугата за бързото си развитие на приятелството си с колега от академията, [[Надежда Алилуева]], съпругата на Сталин. В мемоарите си той споделя, че Алилуева е говорила все добро за него пред Сталин. От своя страна, неговият биограф [[Уилиам Томпсън]] заявява, че по онова време Хрушчов е бил много ниско в йерархията, за да получи, каквато и да било протекция от Сталин и че ако кариерата му е била подпомогната от някого, то това е Каганович.
 
Докато е начело на партийната организациятаорганизация в Москва, Хрушчов ръководи създаването на московското метро, доста скъп проект, чийто главен отговорник е Каганович. Хрушчов поема риск, като прекарва дълго време в тунелите на метрото, което отваря след уречената дата. Но въпреки това той получава орден „Ленин“ за значителния си принос. По-късно през 1935, той е избран за шеф на партията на област Москва, населявана от 11 милиона жители.
 
== Участие в репресиите ==