Никита Хрушчов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 145:
{{основна|За култа към личността и неговите последици}}
 
Хрушчов и Молотов като цяло работят в разбирателство и дори министърът на външните работи предлага именно Хрушчов, а не Булганин да замести Маленков като пръв министър. В същото време двамата нямат всеобщи политически виждания. Малко след взимането на властта, Хрушчов подписва мирен договор с Австрия, който води до оттеглянето на съветските окупационни сили. Молотов се отнася с недоверие, но Хрушчов организира посрещането на австрийска делегация в Москва, за да обсъдят договора. Въпреки, че Хрушчов и другите членове на Президиума обвиняват Молотов в провеждане на неблагоприятна външна политика за СССР, по време на събрание на Централния комитет, той запазва поста си.
 
В края на 1955 г., милиони политически затворници свидетелстват за терора в Гулаг. В разследване на всички злоупотреби, престъпленията, извършени от Сталин биват разкрити пред неговите последователи. Хрушчов настоява те да бъдат разкрити на делегатите на следващия двадесети конгрес на Партията. Някои от колегите му, между които Молотов и Маленков, се противопоставят на осъществяването на такова разкритие и убеждават Хрушчов да го направи по време на затворено заседание.
 
Сутринта на 25 февруари 1956 г., Хрушчов разкрива, това което е било скрито под името „[[За култа към личността и неговите последици|таен дискурс“/„тайна реч]]" на събрание, забранено за пресата. В продължение на четири часа той разбива репутацията на Сталин. В мемоарите си Хрушчов отбелязва: „ Конгресът ме слушаше в пълно мълчание. Както се казва в поговорката, можеше дори летяща муха да се чуе. Беше толкова внезапно и неочаквано.“ Той казва на делегатите:
 
„Точно тук Сталин показа множество пъти своята нетолерантност, своята бруталност и злоупотребата си с властта… Той често е избирал пътя на потисничеството и на физическото унищожение, не само срещу своите истински врагове, но също срещу хора, които не са извършили никакво престъпление спрямо Партията или съветското правителство.“
 
Ако не успява да промени из основи социалистическото общество, то поне тайната реч оказва широко влияние. Тя е един от факторите за [[бунтовете в Полша]] и за [[Унгарска революция|унгарската революция]] по-късно през годините, а през юни защитниците на Сталинград организират бунтове в продължение на четири денадни в родната им Грузия, за да поискат оттеглянето на Хрушчов и заместването му от Молотов. На съвещания, където тайната реч е била прочетена, комунистите осъждат по още по-язвителен начин Сталин (и Хрушчов) и дори искат многопартийни избори. Четиридесет години по-късно, след падането на Съветския съюз, [[Горбачов]] поздравява Хрушчов, за поетия политически риск и за това, че преди всичко се е показал като „човек с чувство за морал“.
 
Хрушчов утвърждава властта си, организирайки оставката на Булганин от поста пръв министър в своя полза (Булганин е назначен начело на Госбанк, държавната банка на СССР), той създава и ръководи Съвета на отбраната на СССР, ставайки по този начин главен комендант на военните сили. Макар и доминирането на Хрушчов да е всеобхватно, той не разполага с абсолютната власт на Сталин.