Връх: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
форматиране: 20x кавички, 13x тире, 4x А|АБ, интервал (ползвайки Advisor)
Ред 4:
{{commonscat|Summits}}
 
'''Върхът''' е висока точка от [[Релеф (геоморфология)|земната повърхност]] в [[планина]], откъдето теренът се понижава във всички посоки.<ref>Румен Пенин, ''Физическа география и ландшафтна екология'', София 2007, с. 44 ISBN 978-954-18-0547-3</ref> Това е условно понятие - – като върхове се определят връхни точки по усмотрение на хората. В по-добре познатите планини те са много повече. Следователно хиляди релефни форми, които съотвестват на определението връх, нито са измервани, нито са наименовани.
 
== Определение ==
Според дефиницията на [[Международен съюз на алпийските асоциации|Международния съюз на алпийските асоциации]] самостоятелните върхове трябва да имат издаденост над 30 м, а възвишенията с издаденост над 300 м се разглеждат като отделни [[Планина|планини]]. На [[български език]] не се прави такова разделение. Според него пиринският връх [[Тодорин връх|Тодорка]] би бил планина, а трите връхни точки ще са неговите върхове.
 
На различните езици съществуват много думи, които означават връх – - "мон"„мон“, "егюи"„егюи“ ([[Френски език|френски]]), "хорн"„хорн“, "пиц"„пиц“, "шпице"„шпице“ ([[Немски език|немски]]), "монте"„монте“, "пицо"„пицо“, "чима"„чима“ ([[Италиански език|италиански]]), "пик"„пик“, "маунт"„маунт“ ([[Английски език|английски]]), "чал"„чал“, "тепе"„тепе“ ([[Турски език|турски]]). Те често се включват в названието на върховете:
 
* [[Монблан]] (''Mont Blanc'') означава "белият„белият връх"връх“.
* [[Матерхорн]] (''Matterhorn'') означава "върхът„върхът над долината [[Матертал]]".
* [[Галхьопиген]] (''Galdhøpiggen'') означава "върхът„върхът на Гал"Гал“.
* [[Цугшпице]] (''Zugspitze'') означава "върхът„върхът на влака"влака“.
 
В Пирин все още са се съхранили турски имена на някои върхове, които съдържат частицата "чал" -„чал“ – [[Ченгелчал]], [[Каймакчал]] и др.
[[Файл:Topographic isolation and prominence.svg|мини|288x288пкс|Относителна височина и изолираност на връх (в случая връх В).]]
 
== Височина ==
Върховете, също като планините, имат абсолютна и относителна височина. [[Надморска височина|Абсолютната (или надморска) височина]] (на английски език: ''elevation'') се измерва от [[Морско равнище|морското равнище]] и дава възможност за сравнение между тях. Така се определя кои са най-високите върхове на планините, страните и в света. [[Относителна височина|Относителната (или собствената) височина]] (на английски език: ''prominence'') показва колко върхът се издига от най-ниската част на подножието си, тоест като самостоятелно възвишение.<ref>Пенин, ''Физическа география...'', с. 222</ref> По този показател подреждането на върховете е съвсем различно. За [[Еверест|връх Еверест]] цифрите са следните: надморска височина 8848 м, но относителна - – само 3550 м. В науката съществува и понятието "изолираност„изолираност на върха"върха“. То показва колко е разстоянието до най-близкия по-висок или със сравнително същата височина връх. Колкото върхът има по-голяма изолираност, толкова по-широка е панорамата, която се открива от него.
[[Файл:Pico da bandeira.jpg|мини|Куполовиден връх - – Пико да Бандейра в [[Бразилия]].]]
[[Файл:Злия зъб,Орловец и Мальовица - panoramio.jpg|мини|171x171пкс|Карлинги - – [[Злия зъб]] и Орловец в Рила]]
 
== Форма ==
В зависимост от начина си на образуване и от допълнителните екзогенни влияния, които са претърпели, върховете могат да имат различна форма.
 
'''Куполовидни върхове''' (доми) - – те са с плавни форми и върхът не е ясно изразен.<ref>Frederic Hartemann, ''[https://archive.org/stream/mountainencyclop0000hart#page/66/mode/2up The Mountain Encyclopedia]'', 2005, p. 66</ref> Не са дооформени от [[Ледник|ледници]] през [[Ледникова епоха|последното заледяване]], преобладаващо са покрити с [[трева]], [[гора]] или [[сняг]] и не предлагат условия за [[алпинизъм]]. Характерни са за по-ниските, [[Денудация|денудирали]] планини. Такъв е [[Ботев (връх)|Ботев връх]], Мичъл в [[Апалачи|Апалачит]]<nowiki/>ете и др.
 
'''Пирамидални върхове''' ([[Карлинг (геоморфология)|карлинги]]) - – те са с остри форми, скалисти ръбове и отвесни стени, отлични за [[скално катерене]] и алпинизъм. Оформени са от [[Екзарация|екзарационната]] дейност на ледниците - – край тях преобладават типични форми на [[Глациогенен релеф|глациогенния релеф]]: [[Циркус|циркуси]], [[Трог (висяща долина)|трогове]], [[Морена|морени]].<ref>Майкъл Алаби, ''Илюстрована енциклопедия Земята'', София 2013, с. 230 ISBN 978-954-625-784-0</ref> Повечето върхове в [[Хималаи|Хималаите]]те, Алпите (Матерхорн), [[Пирин]] и [[Рила]] ([[Мальовица]], [[Муратов връх]]), [[Пиренеи|Пиренеите]]те, [[Скалисти планини|Скалистите планини]] са такива.
 
'''Игловидни''' '''върхове''' - – това са малки и много остри върхове, почти невъзможни за изкачване. Срещат се много в [[Монблан (масив)|масива Монблан]] в Алпите, където се наричат "егюи"„егюи“, в [[Доломити (планинска верига)|Доломитовите Алпи]], където се наричат "чима"„чима“. В Рила има подобни върхове на [[Планинска верига|хребетите]] Трионите и Петлите.
 
'''Конусовидни върхове''' - – те са с [[Вулкан|вулканичен произход]] и често представляват самостоятелни планини. Ако вулканите са активни, тези върхове могат да менят височината си в зависимост от това дали се издига или срутва кратерът. Много такива върхове има в [[Анди|Андите]]те ([[Чимборасо]], [[Котопакси]]), [[Италия]] ([[Етна]], [[Везувий]]).<gallery mode="nolines" widths="200">
Файл:Grandes Jorasses et Dent du Géant depuis l'Aiguille du Midi.jpg|Игловидни върхове - – [[Гранд Жорас]] в Алпите
Файл:Mount Vesuvius 06.jpg|Конусовиден връх - – [[Везувий]] в Италия
Файл:K2-big.jpg|[[К2]], [[Каракорум]]
Файл:Mount Cook from Kea Point 02.jpg|[[Кук (връх)|Връх Кук]], [[Нова Зеландия]]