Жеравино: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Mollovi (беседа | приноси)
Редакция без резюме
м Bot: Automated text replacement (-“([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\” +„\1“, -\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“)
Ред 77:
Село Жеравино старо средновековно селище, регистрирано в османски данъчен регистър от [[1570]]-[[1572]] г. под името Жеравино с 20 християнски домакинства и 15 ергени. Има статут на дервенджийско село.
 
В началото на [[20 век]] землището на селото включва 3484 дка ниви, 676 дка естествени ливади, 607 дка мери, 1179 дка гори и др. и се отглреждат 1126 глави дребен и 316 глави едър добитък. Основен поминък на селяните са земеделието и животновъдството. Развити са домашните занаяти, има бакалница и кръчма. В селото има училище отпреди Освобождението, нова училищна сграда е построена през 1938 г. През 1894 г. е построена църквата "Свети„Свети Георги"Георги“, на 1210 м надм.височина.
 
След [[Първа световна война|Първата световна война]], съгласно [[Ньойски договор|Ньойския договор]] от [[1919]] година, част от селото е отнето от територията на [[Царство България]] и присъединено към [[Кралство Югославия]].
 
През [[1943]] г. в селото се отглеждат 3532 овце, 97 кози, 412 говеда, 130 коня, 136 свине и 646 птици. През 1938-1943 г. в местността "Вели„Вели връх"връх“ са залесени 28 дка с акация, бял и черен бор, през [[1947]]-[[1949]] г. в местността "Женско„Женско присое"присое“ са залесени 220 дка.
 
През [[1957]] г. заедно със селата [[Бобешино]], Коприва и Црешнево е учредено ТКЗС "Граничар"„Граничар“, което от [[1979]] г. е в състава на АПК "Румяна„Румяна войвода"войвода“ - с. [[Гърляно]].
 
Селото е електрифицирано ([[1981]]). Активни миграционни процеси.
Ред 128:
 
== Исторически, културни и природни забележителности ==
[[Файл:Zheravino-church-Ignat-Ignev.jpg|мини|250п|Църквата "Свети„Свети Георги"Георги“ - с. Жеравино]]
 
* [[Свети Георги (Жеравино)|Църква “Свети„Свети Георги”Георги“]]. Построена е през 1893 г. Сега близо до църквата минава граничната бразда с Република Сърбия. Църквата представлява трикорабна псевдобазилика, с два реда от по две колони, съединени с арки, разделящи корабите. Северната и южната стена са удължени на запад, съединени с аркада от две колони, поддържащи и отделението за хора. Над средния кораб има четири слепи купола, а страничните кораби са с плоски тавани с дъсчена общшивка. [[Иконостас]]ът е с дъсчена направа без резба, изпълнен с растителни орнаменти, с изключение на олтарните двери и кръста, които са резбовани. Иконите и стенописите са рисувани от живописеца [[Евстатий Попдимитров]] от село [[Осой (община Дебър)|Осой]], сега в [[Северна Македония]].
 
== Редовни събития ==