Жозеф Жофър: Разлика между версии

Когато се завръща във Франция през 1903 г., той поема командването на 19-таа кавалерийска бригада, а след това е назначен във Военното министерство в [[Париж]] като директор на инженерите през 1904 г. На следващата година е повишен на [[дивизионен генерал]] – най-високият чин във френската армия по това време. През 1911 г. е назначен за началник-щаб на Генералния щаб на армията, което го поставя в позиция на [[главнокомандващ]] в случай на война. След като на власт идва [[Левица|ляво]] правителство през май 1914 г., Жофър трябва да бъде заменен от [[Морис Сарай]] през есента, но войната избухва преди това да се случи.<ref>Prete 2009, p. 31</ref>

Жофър е отговорен за пагубния за френската армия план, предвиждащ кампания на масирани атаки по френско-германската граница в началото на [[Първата световна война]]. Безнадеждността на плана става очевидна, когато голямо германско обграждащо движение през [[Белгия]] хваща Жофър и френското върховно командване неподготвени, заплашва да обходи съюзническите войски по фланга и да превземе Париж. Когато осъзнава разгръщащата се германска заплаха по левия френски фланг, Жофър размества войските си и образува нова френска армия (6-таа армия), която се намира под неговото пряко ръководство и има за цел да се противопостави на германското настъпление. Именно в този момент на върховно изпитание изпъкват най-добрите му качества – неговите невъзмутимост, сила на характера и кураж спасяват ситуацията за французите. Постоянно под заплахата на превъзхождащите го германски сили, настъпващи в дъга северно от Париж, французите отстъпват бавно, докато левият им флаг почти достига покрайнините на града към 5 септември. Тогава, на 6 септември Жофър дава заповед за мащабна контраатака, останала в историята като [[Битка при Марна (1914)|първата битка при Марна]]. Схватката води до частично отблъскване на германското настъпление и рухване на немските надежди за бърза победа на [[Западен фронт (Първа световна война)|Западния фронт]].<ref name="britannica"/>