Закон за спорните черкви и училища: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (- пък + )
Ред 17:
'''Законът за спорните черкви и училища''' е [[Османска империя|османски]] [[закон]], предназначен да регулира споровете, възникващи в [[Македония (област)|Македония]] и [[Одринска Тракия]], породени от припокриващите се [[диоцез]]и на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] и [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. Приет е от Османския парламент през август 1909 година и е утвърден с [[ираде]] на султан [[Мехмед V]] на 15 юли 1910 година.
 
Според закона в селище с 1 църква и 1 училище те принадлежат на ония част от населението, от чието име са били построени сградите. Но, ако тази част е по-малка от 1/3 от населението, църквата и училището се предават на мнозинството, а на малцинството правителството ще даде пари за построяване на друга църква и училище (член 3). Ако в селище има повече от 1 църква и 1 училище, записани на името на някоя от спорещите страни, на тази страна ще оставя право да си избере сгради, а останалите здания взима другата страна от населението. Ако пък страната, на чието име са издадени ферманите за църквата и училището, има по-малко от 1/3 от цялото население, правото на избор се дава на другата страна. Парична помощ ще бъде дадена, и то само веднъж, само за ония имоти, спорът за които до обявяването на този закон не бил окончателно разрешен (член 6).
 
След обявяването и прилагането на закона се забраняват всякакви промени в националностите, и правата на собственост не могат да се изменяват. А ако станат частни или общи промени, то средствата за построяването на нови здания ще дадат причинителите на тези промени (член 7). Редуването на служенето в църквите престава от деня на прилагането на закона (член 8). Евентуалните разпри за църковноучилищни имоти и приходи ще бъдат разглеждани от обикновените съдилища.<ref name="Снегаров"/><ref>Шопов, Атанас. Дневник, дипломатически рапорти и писма (ред. А. Пасков). София, Македонски научен институт, 1995, стр. 281.</ref>