Иран-Контра: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
web.archive.org
Túrelio (беседа | приноси)
Ред 4:
 
Скандалът започва като операция да се освободят американски заложници, които се държат от терористични групи с ирански връзки. Планира се [[Израел]] да закара оръжия на Иран и след това САЩ ще доставят оръжия на Израел и ще получат израелското плащане. Иранските получатели обещават да направят всичко по силите си, за да постигнат освобождаването на 6 американски заложници, държани от [[ливан]]ската [[шиити|шиитска]] [[ислямистка]] група [[Хизбула]], която на свой ред е свързана с Армията на пазителите на ислямската революция. Планът се изражда в схема „оръжия срещу заложници“, в която членове на изпълнителната власт продават оръжия на Иран в замяна на освобождаването на американски заложници<ref name="reagan no-bbc"/> Големи модификации на плана се изработват от подполковник [[Оливър Норт]] от Националния съвет за сигурност в края на 1985 г., според които част от средствата от продажбата на оръжие се пренасочва за финансиране на анти-[[Сандинистки фронт за национално освобождение|сандинистките]] и [[антикомунизъм|антикомунистически]] бунтовници (наричани контри) в [[Никарагуа]].<ref>{{Cite web|author=Hart, Robert|title=NYT's apologies miss the point|publisher=The Consortium for Independent Journalism, Inc|date=2 юни 2004|url=https://web.archive.org/web/20101120144304/http://www.consortiumnews.com/2004/060204.html|accessdate=7 юни 2008}}</ref><ref>{{Cite book|author=Gyeorgos C. Hatonn|title=Chaparral Serendipity|url=http://books.google.com/books?id=alLIQuzswG8C|year=1993|publisher=Phoenix Source Distributors, Inc.|isbn=9781569350003|page=[http://books.google.com.ph/books?id=alLIQuzswG8C&pg=PA218 218]}}</ref>
[[Файл:President Ronald Reagan meets with aides on Iran-Contra.jpg|мини|300px|Рейгън се среща за аферата Иран-Контра с (от ляво на дясно) министъра на отбраната [[Каспър Уайнбъргър]], държавния секретар [[Джордж Шулц]], министъра на правосъдието Ед Мийс и началника на кабинета Доналд Риган в [[Овалния кабинет]]]]
 
Въпреки че президентът Рейгън е поддръжник на каузата на контрите,<ref>Reagan, Ronald (1990), p. 542</ref> не е намерено решаващо доказателство, че той е упълномощил отклоняването на парите, спечелени от оръжейни продажби на Иран на контрите.<ref name="reagan no-bbc">{{Cite news|url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/americas/213195.stm|title=Reagan's mixed White House legacy|date=6 юни 2004|accessdate=22 април 2008|publisher=BBC}}</ref><ref name="report sum">{{Cite web|url=http://www.presidency.ucsb.edu/PS157/assignment%20files%20public/congressional%20report%20key%20sections.htm|title=The Iran-Contra Report|accessdate=17 май 2008|publisher=The American Presidency Project}}</ref> Ръкописни бележки на министъра на отбраната Каспър Уайнбъргър сочат, че Рейгън е знаел за потенциални заложнически прехвърляния с Иран, както и за продажбата на ракети Hawk и TOW на така наричаните „умерени елементи“ в страната.<ref name="gwu.edu">[http://www.gwu.edu/~nsarchiv/NSAEBB/NSAEBB210/14-Weinberger%20Diaries%20Dec%207%20handwritten.pdf www.gwu.edu]</ref> Оливър Норт, централна фигура в аферата, пише в книга: „Роналд Рейгън одобряваше и знаеше много от онова, което се случваше, както с иранската инициатива, така и с частни усилия за подкрепа на контрите и получаваше редовно подробни информирания и за двете.“ Норт добавя: "Не се съмнявам, че той знаеше за употребата на остатъци за контрите и че го одобряваше ентусиазирано.“<ref>{{Cite news| url=http://www.nytimes.com/1991/10/20/us/north-says-reagan-knew-of-iran-deal.html?pagewanted=1 | title=North Says Reagan Knew of Iran Deal | first=David | last=Johnston | date=20 октомври 1991 | work=The New York Times}}</ref>