Хиндукуш: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м fixlink |
Редакция без резюме |
||
Ред 2:
| изглед =
| изглед-описание =
| карта =
| местоположение = [[Централна Азия]]
| част-от =
Ред 13:
| първо-изкачване =
| най-лесен-маршрут =
| карта-файл2 = Afghanistan physical en.png
}}
'''Хиндукуш''' (
Получава името си по времето на [[Монголска империя|монголите]], когато те навлизат в голямата [[Индия]] – оттук и името ''хинду'' (което означава „индийски“).
Ред 22:
Хиндукуш е най-западното продължение на [[Памир]], [[Каракорум]] и [[Хималаи]]те. Преди е известен като „Индийския Кавказ“. Това име е дадено от древните гърци, които владеят Хиндукуш няколко века (вж. [[Селевкидска империя]] и [[Гръко-бактрийско царство]]).
Спорно е какъв е произходът на името „Хиндукуш“, както и дали то означава „индийски убиец“. Съществуват множество хипотези по този въпрос. Според някои името е погрешно възприето от Индийския Кавказ („Каукасус Индикус“). Според други то произлиза от „Хинду Кох“, идващо от [[Персийски език|персийската]] дума „Кух“, означаваща
Името на Хиндукуш на [[санскрит]] е ''Париятра Парват''.
== Физически характеристики ==
Източната граница на Хиндукуш е трудна за определяне поради сложната локална топография, но проходът Карамбар (4343 m) между долините Конар и Гилгит понякога се приема като условна граница. Западната граница също е несигурна, тъй като планините се снижават и преливат в по-ниски хребети в Афганистан. Все пак, учените приемат, че Хиндукуш се разпростира много по-запад, до иранската граница.<ref name="britannica"/>
== Физиография ==
[[Файл:Kuran wa Munjan valley, looking to the south.png|мини|Долина в [[Бадахшан]].]]
[[Файл:Chilam Joshi Festival in Kalash Valley.jpg|мини|[[Калаши|Калашки]] момичета в окръг [[Читрал (окръг)|Читрал]].]]
[[Файл:Salang Pass Tunnel.jpg|мини|Автомобилният проход [[Саланг]], свързващ афганистанските провинции [[Парван]] и [[Баглан]].]]
[[Файл:The City of Chitral and Tirich Mir.jpg|мини|Изглед към град [[Читрал (град)|Читрал]] в Пакистан.]]
Хиндукуш може да се раздели на три основни дяла: източен, от прохода Карамбар на изток до прохода Дорах на запад, централен, продължаващ през прохода Шебар на северозапад от [[Кабул]], и западен, известен още като Кух-е Баба, който постепенно се снижава към прохода Керму.<ref name="britannica"/>
В крайната си източна част, между Карамбар и Барогхил (3804 m), Хиндукуш не е много висока, а [[Било (планина)|билата]] му често имат формата на заоблени куполи. По̀ на запад, главният хребет се издига рязко до Баба Танги (6513 m) и става назъбен, след което в продължение на около 160 km се намират най-високите върхове в целия регион – около 12 от тях са с височина над 7000 m. Първата концентрация от високи върхове около Урганд (7039 m) в Афганистан е следвана на юг от масива Сарагхрара (7349 m). Още една линия от внушителни планини, включваща върховете Лангар (7060 m), Шачаур (7116 m), Удрем Зом (7125 m) и Надир Шах Зхара (7125 m) води до трите гигантски върха на Хиндукуш – Ношак (7485 m), Исторо Нал (7389 m) и Тирич Мир. Повечето от по-големите [[ледници]] на Киндукуш се намират именно в тази част.<ref name="britannica"/>
Централният участък от прохода Дорах до прохода Шебар отделя традиционните афганистаски области [[Бадакшан]] на север и [[Нуристан]] и Кухестан покрай река Кабул на юг. Концентрацията на високи върхове в този региона създава непрекъснат хоризонт. Максималните височини включва Кох-и-Бандакор (6843 m), Кох-и-Монди (6248 m) и Мир Самир (6059 m). Тези върхове са обкръжени от по-ниски такива. Ледниците са слабо развити, но планинските проходи са високи, което затруднява комуникацията в района.<ref name="britannica"/>
Хребетът в западната част постепенно се снижава към афганистанския град [[Херат]] близо до иранската граница, накрая превръщайки се в хълмове. Тук комуникацията е по-лесна, тъй като отдавна са прокарани пътища из проходите.<ref name="britannica"/>
Международните граници, преминаващи през Хиндукуш, са главно тези на Пакистан и Афганистан. Проходът Карамбар се намира на около 60 km западно от афганистанско-китайската граница, докато на запад планинската верига се намира близо до границата с Иран, но не я пресича.<ref name="britannica"/>
Променливата гранична линия между Пакистан и Афганистан в района е резултат от поредица компромиси, постагнати в края на 19 век между британците и афганистанския владетел. Друго любопитно политическо образувание, останало от същото време, е [[Вахански коридор|Ваханския коридор]] – ивица афганистанска територия, замислена като [[буферна зона]] между [[Британска Индия]] и [[Руската империя]].<ref name="britannica"/>
== Геология ==
В геоложко отношение, планинската верига е свързана с образуването на субконтинент от [[Гондвана]], който се откъсва от [[Източна Африка]] преди около 160 милиона години.<ref name="Jones2011p267">{{cite book|author=Robert Wynn Jones|title=Applications of Palaeontology: Techniques and Case Studies|url=https://books.google.com/books?id=mrPiq_8pkAwC&pg=PA267 |year=2011|publisher=Cambridge University Press|isbn=978-1-139-49920-0|pages=267 – 271}}</ref><ref name=hinsbergen1>{{cite journal | last=Hinsbergen | first=D. J. J. van | last2=Lippert | first2=P. C. | last3=Dupont-Nivet | first3=G. | last4=McQuarrie|display-authors=etal | first4=N. | last5=Doubrovine | title=Greater India Basin hypothesis and a two-stage Cenozoic collision between India and Asia | journal=Proceedings of the National Academy of Sciences | volume=109 | issue=20 | year=2012 | pages=7659 – 7664, for geologic Indian subcontinent see Figure 1 | doi=10.1073/pnas.1117262109| pmid=22547792 | pmc=3356651 | bibcode=2012PNAS..109.7659V }}</ref> [[Индийски субконтинент|Индийският субконтинент]], [[Австралия]] и острови в Индийския океан продължават да се движат на североизток, когато Индийският субконтинент се сблъсква с [[Евразийска плоча|Евразийската плоча]] преди около 55 милиона години, към края на [[палеоцен]].<ref name="Jones2011p267"/> Именно това сблъскване е създало както Хималаите, така и Хиндукуш.<ref>{{cite book|author1=S. Mukherjee|author2=R. Carosi|author3=P.A. van der Beek|display-authors=etal|title=Tectonics of the Himalaya|url=https://books.google.com/books?id=hwN7CgAAQBAJ&pg=PA55|year=2015|publisher=Geological Society of London|isbn=978-1-86239-703-3|pages=55 – 57}}</ref>
Хиндукуш все още е геологически активен регион и търпи издигане.<ref>{{cite book|author=Martin Beniston|title=Mountain Environments in Changing Climates|url=https://books.google.com/books?id=fBiIAgAAQBAJ&pg=PA320|year=2002|publisher=Routledge|isbn=978-1-134-85236-9|page=320}}</ref> Следователно, той е склонен на земетресения.<ref>{{cite book|author=Frank Clements|title=Conflict in Afghanistan: A Historical Encyclopedia|url=https://books.google.com/books?id=bv4hzxpo424C&pg=PA109|year=2003|publisher=ABC-CLIO|isbn=978-1-85109-402-8|pages=90 – 91}}</ref><ref>[http://news.nationalgeographic.com/2015/10/151026-afghanistan-pakistan-deep-earthquake-faults-geology/ Afghanistan Pakistan Earthquake] National Geographic</ref> Големите натрупвания на сняг и лед са придали на Хиндукуш прозвището „водната кула на Азия“. Водата от планината захранва много големи реки, сред които [[Амударя]] и [[Инд]].<ref>{{Cite web|url=https://himalayangorilla.com/hg_activity/trishuli-rafting|title=White Water|publisher=icimod.org publications|isbn=978-92-9115-215-5}}</ref>
== Климат ==
Тъй като Хиндукуш разделя две големи климатични зони в Азия, местният климат проявява значителна изменчивост. Хребетът Суат Кохистан попада под влиянието на дъждовния летен [[мусон]], а по-голямата част от източния дял на Хиндукуш се издига към крайната западна граница на мусона. В тази област лятото е дъждовно или снежно (от юли до септември), а зимата е суха. Централната и западната част на Хиндукуш, обаче, има климат, сходен със [[Средиземноморски климат|средиземноморския]], характеризиращ се с горещи и сухи лета и хладни и влажни зими (от декември до март). Срещат се климатичните вариации между тези два противоположни климата в региона, понякога водейки до удивителен контраст.<ref name="britannica"/>
Графично представяне на климатичните условия може да се изведе от ледниците. Снежната и ледената покрива е най-голяма в източния край на Хиндукуш в Пакистан. На запад, обаче, заледяванията са по-спорадични. В централния дял на планината, върховете с височина до 3600 m често са голи. Някои от ледниците в планинската верига се смаляват, докато други се увеличават.<ref name="britannica"/>
== Население ==
Дългата и измъчена история, както и разпокъсаната топография на региона е довела до същинска мозайка от народи в него. Ниските части на Вахан и по-високите части на долините Санглич и Анджоман, все в северозападната част на Хиндукуш, са рядко населени от [[памирски народи]], които са [[Исмаилизиъм|исмаилистки]] [[мюсюлмани]]. В централните и западните части на планинската верига живеят [[таджики]] ([[Сунизъм|сунитски]] мюсюлмани), [[узбеки]] и [[хазарейци]]. В миналото [[Киргизи|киргизки]] [[номади]] обитават високите части, но мигрират на изток към [[Турция]] по време на [[Война в Афганистан (1979 – 1989)|войната в Афганистан]] през 1980-те години. В големите населени места живеят [[пущуни]], както и в много от южните райони на Хиндукуш, с изключение на [[Нуристан]].<ref name="britannica"/>
[[Калаши]]те са друг интерес народ, обитаващ Хиндукуш. Тяхното название буквално се превежда като „неверник“ или „немюсюлманин“ и се използва поне от 11 век. В миналото, те населяват много по-голяма част от планината, но голяма част от тях са насилени да приема исляма в края на 19 век. Във физическо отношение, те не се различават особено от съседите си – говорят език, който понякога е класифициран като [[дардски езици|дардски]]. Все пак, те се разделят на религиозна основа, тъй като практикуват [[политеизъм]], включващ главно жертвоприношението на животни.<ref name="britannica"/>
== Ресурси ==
Фуражът, дървесината и водата са най-силно използваните ресурси в планината. Селища има там, където земята може да се обработва. Големи сезонни миграции на добитък, воден от пастири, използват добре пасищата на отдалечените планински райони. Всяка година хиляди овце и кози от високите пасища на [[Бадахшан]] преминават през прохода Анджоман по пътя си към пазарите на Кабул.<ref name="britannica"/>
малки [[Водноелектрическа централа|водноелектрически централи]] произвеждат електричество за планинските села в Пакистан. Много от язоцирните стени имат и втора цел – за напояване надолу по течението. Малки площи земи, засадени с пшеница, ечемик, просо, царевица, картофи и боб представляват местното земеделие. По време на засушаване овошните дървета на черница, орех, бадем, хинап, кайсия и ябълка са ценни източници на храна. Бежанците от Афганистан и дървосекачите са изчерпали голяма част от дървесните ресурси по южните склонове на планината.<ref name="britannica"/>
В Афганистанската част на Хиндукуш се срещат малки залежи на минерали, но икономическото им използване е ограничено до добиването на [[лапис лазули]] в долината река Монджан (Кокча). В долината на Конар се добива и [[берил]] в малки количества. При Каркар и Ешпоштех в централната част на Хиндукуш в Афганистан са създадени [[Въглища|въглищни]] мини. Равнините в близост до западния дял на Хиндукуш предоставят [[природен газ]], който се изнася за Узбекистан, докато хребетът Баба на запад от Кабул съдържа залежи на [[желязо]].<ref name="britannica">{{cite web|url=https://www.britannica.com/place/Hindu-Kush/People#ref47890 |title= Hindu Kush |publisher= Encyclopædia Britannica |date=2 септември 2014 |accessdate=21 юни 2020}}</ref>
== Бележки ==
| |||