Източнославянски езици: Разлика между версии

'''Източнославянските езици''' са потомци на [[староруски език|староруския]], един от ранните [[славянски езици]], който пък е наследник на предполагаемия [[праславянски език]].

До [[15 век]] руският е една цялост; макар да съществува [[диалект]]ен развой в [[Украйна]] и [[Беларус]], той е доста слаб — гражданин от Велика<!-- беше с малка буква - мисля, че трябва да е с главна--> Русия може да разбира лесно гражданин от „малките“<!--беше "малите"„малите“ - мисля, че е печатна грешка--> Русии. След [[14 век]] езиците започват да се променят в разни посоки. Има две тенденции, които отделят руския от беларуския и украинския: редовно използване на [[църковнославянски език|черковнославянските]] думи, които са от стара [[България]], и отдалеченост от [[Полша]], която има безспорно влияние както върху беларуския, така и върху украинския (ср. „хлопец“ при пълногласно<!--беше "полногласно"„полногласно“ – мисля, че е печатна грешка"--> „холоп“). Като последствие от това, в литературния руски език има чужди за народната реч думи, които трудно биха се намерили в другите източнославянски езици. Освен всичко това, политическата ситуация в стара Русия накара Русия да загубва нейните стари територии и те да станат отделни нации.